Последна саможертва

да не закъснее я накара да продължи. – Тя е... била кралицата

преди Татяна, нали?

– Мислех, че се е оттеглила на някакъв остров – рече Крис-

тиан замислено, изненадан не по-малко от нея.

– Не съм сигурна дали е било остров – намеси се Таша. –

Помня само, че се отказа от короната, когато прецени, че вече

е твърде стара, и се оттегли, за да живее в лукс, но настрани от

политиката, след като Татяна се възкачи на трона.

Прекалено стара? Та това трябва да е станало преди два-

десетина години. Не е чудно, че изглеждаше направо древна.

 419 

р и ш е л м и й д

– След като е била щастлива от оттеглянето си от полити-

ката, защо тогава се е върнала? – попита Лиса.

Майка ми отвори вратата пред тях и набързо провери дали

вътре няма някаква опасност, преди да допусне групата да

влезе. Това бе за нея напълно инстинктивно действие, така че

продължи разговора без прекъсване:

– Защото съществува обичай последният монарх да изпит-

ва своя наследник, ако това е възможно. В нашия случай оче-

видно нямаше как да се направи, затова повикаха Екатерина,

за да изпълни задълженията, които се полагаха на Татяна.

Лиса не можеше да повярва, че е бъбрила така свободно

с някогашната кралица на мороите, една много влиятелна и

обичана личност. Щом влязоха в сградата, тя бе отделена от

антуража си и ескортирана от дежурните пазители до вратата

на залата за изпитите. Израженията на лицата им издаваха, че

не очакваха Лиса да се справи с трудния въпрос. Няколко зри-

тели, също видимо обезпокоени, при появата ѝ я приветстваха

с обичайните викове за Александра и драконите. Лиса не успя

да ги поздрави, нито дори да се сбогува със спътниците си,

тъй като пазителите почти я избутаха през вратата, след което

по лицата им се изписа облекчение.

Вратата се затвори зад гърба ѝ и Лиса се озова отново пред

Екатерина Зеклос. Преди старата дама ѝ се бе сторила страхо-

вита, но сега... сега тревогата на Лиса се бе удвоила. Екатерина

очевидно долови настроението ѝ, защото леко ѝ се усмихна.

– Опасявах се, че няма да дойдеш – заговори я някогашната

кралица. – Но явно не те познавам достатъчно. Ти очевидно не

си от онези, които лесно се отказват.

Лиса все още бе толкова объркана, че бе готова да се

впусне в някакво нескопосано оправдание, обяснявайки за

списъка на Серена. Но не. Явно в момента Екатерина не я бе

грижа за такива неща, а и освен това никой не прибягваше

до подобни оправдания, реши Лиса. Ако се издъниш, тогава

се извиняваш.

– Съжалявам – изрече Лиса.

– Не е необходимо – махна с ръка Екатерина. – Нали вече

си тук. Знаеш ли отговора? Какво трябва да притежава една

кралица, за да бъде добър владетел?

 420 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Езикът на Лиса внезапно надебеля в устата ѝ. Не знаеше

отговора. Беше също като в съня за Кралския съвет. Разслед-

ването на убиеца на Татяна ѝ отнемаше твърде много време.

В този миг сърцето на Лиса се сгря от симпатия към Татяна,

към онази особена, заядлива кралица. Тя беше правила това,

което е смятала за най-доброто за мороите, и бе заплатила за

това с живота си. И в този миг Лиса се почувства дори още

по-зле, докато гледаше втренчено Екатерина. Някогашната

кралица вероятно никога не е очаквала да нарушат усамоте-

нието ѝ – дали наистина е била на някакъв остров? – за да

я задължат да се завърне в двора. Ала въпреки всичко се бе

отзовала, когато е било необходимо.

И тогава, просто така, Лиса внезапно прозря отговора.

– Нищо – отрони тя тихо. – Една кралица не бива да прите-

жава нищо, за да управлява. Защото трябва да е отдала всичко

на своя народ. Дори и живота си.

Широко грейналата, макар и беззъба усмивка на Екатерина

подсказа на Лиса, че е отговорила правилно.

– Поздравления, скъпа. Ти се справи и утре можеш да се

явиш на гласуването. Надявам се, че вече си подготвила речта

за представянето си. Утре сутринта ще я прочетеш.

Лиса леко се олюля. Нямаше представа какво да каже сега,

камо ли да произнесе официална реч. Екатерина изглежда раз-

бра колко шокирана е Лиса, защото се усмихна, но по-скоро

нежно, отколкото насмешливо.

– Ще се справиш. Речта е най-лесната част от церемонията.

Баща ти би се гордял с теб, както и всичките ти прадеди от

фамилията Драгомир.

Това едва не накара Лиса да се просълзи, но успя да се

овладее и само поклати глава.

– Не съм убедена. Всички знаем, че аз не съм истински кан-

дидат. Беше само нещо... ами, нещо като игра. – Неясно защо,

но не се притесняваше да го признае на Екатерина. – Ариана

е тази, която заслужава короната.

Старите уморени очи на Екатерина се вторачиха в Лиса.

Усмивката ѝ помръкна.

– Значи не си чула. Не, разбира се, че не си, като се има

предвид колко бързо се случи всичко.

 421 

р и ш е л м и й д

– Какво не съм чула?

По лицето на Екатерина се разля вълна на симпатия. По-

късно се запитах дали бе породена от новината, която трябваше

да ѝ съобщи, или заради реакцията на Лиса.

– Ариана Шелски не успя да вземе този изпит... не успя да

отговори на въпроса...

– Роуз, Роуз.

Дмитрий ме разтърси и ми трябваха няколко секунди, за да

се прехвърля от шокираната Лиса в стреснатата Роуз.

– Ние трябва да... – започна той.