Последна саможертва

та!“, „Василиса Прекрасната!“

Знаех, че никой от тях не подозираше какъв страх я душе-

ше отвътре. Владееше се отлично. Кристиан и майка ми, ко-

ито отначало пристъпваха плътно от двете ѝ страни, сега от-

стъпиха две крачки назад, за да може Лиса да се открои пред

тях. Никой не можеше да оспори положението и авторитета

ѝ. Всяка нейна крачка излъчваше увереност, нито за миг не

забравяше славния си дядо, някога извървял същия път. Дари

множест вото с усмивка, едновременно достойна и искрена.

Явно им бе въздействала, защото всички полудяха. А като се

 427 

р и ш е л м и й д

спря, за да коментира един плакат с изрисуван на него дракон,

самоделният художник едва не припадна от възторг, че особа

като нея е забелязала рисунката му и дори я бе похвалила.

– Това е направо безпрецедентно – отбеляза майка ми, след

като най-после се озоваха вътре на сигурно място. – Никога

не е имало такъв интерес. Въобще не може да се сравнява с

предишния избор на кралица.

– Защо този път всичко е толкова грандиозно? – попита

Лиса, докато още се мъчеше да си поеме дъх.

– Защото има сензация, съвпадение от убийството на кра-

лицата и бъркотията с твоята кандидатура. Това, както и...

ами начинът, по който успя да завладееш сърцата на всички

от простолюдието. Както и на дампирите. Знаеш ли, че в една

от служебните ни стаи, където се събираме на кафе, върху

стената е изобразен знакът на дракона? Подозирам дори, че и

някои от кралските особи те одобряват горещо, макар че може

би го правят само напук на мразените от тях още по-високо-

поставени фамилии от висшата аристокрация. Но според мен

ако тези тълпи тук трябваше да решават, а не само Кралският

съвет – ако можеше да бъдеш допусната до гласуването, – то

мисля, че ти щеше да спечелиш.

Лиса направи лека гримаса, но после добави колебливо:

– Честно? Мисля, че ние трябва да се съобразяваме с гла-

са на народа при избора на водачите си. Всеки морой трябва

да има право на глас, а не само шепа избраници от най-елит-

ните фамилии.

– Внимавай с тези приказки, принцесо – подразни я Крис-

тиан, като я прегърна през кръста. – Такива подмятания могат

да подпалят искрата на още една революция. Всяко нещо с

времето си, нали така?

Тълпата вътре в балната зала не беше толкова полудяла

като онази отвън, но май малко ѝ оставаше да последва при-

мера ѝ. Пазителите бяха настръхнали, готови да се намесят и

при най малкия признак за безредици. Те следяха зорко кол-

ко посетители влизат в залата, като не допускаха буйстващи,

били те простосмъртни или аристократи. Атмосферата бе до-

някъде плашеща и Лиса трябваше отново да си напомни, че

играе тази роля, за да ми помогне. Заради мен бе готова да из-

 428 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

търпи всичко, дори и тази суетна шумотевица. За щастие този

път много бързо осигуриха на Лиса достъп до предната част

на залата, където бяха поставени три стола за кандидатите,

за да седнат там с лице към публиката. Руфъс и Мари Конта

вече бяха заели местата си и разговаряха тихо с представи-

тели на своите фамилии. Около тях се бяха насъбрали много

пазители. Разбира се, Лиса седна отстрани и остана сама, но

кимна към стоящите наблизо пазители, когато Таша се при-

ближи към нея.

Таша се наведе и заговори тихо на ухото на Лиса, докато

гледаше с тревога към Руфъс, увлечен в разговор с някакъв

свой поддръжник.

– Лоши новини. Е, зависи от това, как ще ги възприемеш.

Етан каза, че е видял Даниела там в онази нощ. Двете с Татяна

се срещнали насаме. Той не може да си обясни защо тази сре-

ща не е вписана в протоколите за аудиенциите на кралицата.

Някой друг е подправил записаното там вместо дежурните па-

зители. Въпреки това той се закле, че е видял Даниела.

Лиса изтръпна. Тайно се надяваше – дори се молеше – да

се окаже, че е сгрешила, че майката на Ейдриън не го е извър-

шила. Леко кимна на Таша, за да потвърди, че разбира какво

означава това ново разкритие.

– Съжалявам – завърши Таша. – Зная, че я харесваш.

– Мисля, че повече се тревожа за Ейдриън. Не зная как ще

го понесе.

– Трудно – отсече Таша със суров тон. След като бе пре-

живяла трагедията с родителите на Кристиан, знаеше по-до-

бре от всички останали какво означава да те предаде някой от

семейството ти. – Но ще се справи. А Дмитрий и Роуз ще се

завърнат веднага след като представим всички улики.

Тези думи изпълниха Лиса с надежда, вдъхнаха ѝ смелост.

– Тя толкова ми липсва – въздъхна приятелката ми. – Иска-

ше ми се вече да е тук.

Таша ѝ се усмихна със симпатия и я потупа по рамото.

– Скоро ще бъде тук. А сега трябва само да преодолееш и

това предизвикателство. Можеш да се справиш. Можеш всич-

ко да промениш.

Лиса не беше много сигурна в това, но Таша побърза да

 429 

р и ш е л м и й д

се присъедини към своите „приятели активисти“. На нейното

място се появи... Даниела.

Тя поговори първо с Руфъс, за да му предложи подкрепа и

роднинска обич. Лиса не можеше да се насили дори да поглед-

не към по-възрастната жена и се почувства още по-зле, когато

тя заговори и на нея:

– Не съм сигурна как се забърка във всичко това, скъпа, но

изглеждаш много добре. – Усмивката на Даниела изглеждаше