Последна саможертва

искрена, но нямаше нито капка съмнение кой кандидат под-

крепя. Любезното ѝ изражение се засенчи от някаква загри-

женост. – Виждала ли си Ейдриън? Очаквах да го видя тук.

Сигурна съм, че пазителите са го допуснали вътре.

Отличен въпрос. През последния ден Лиса не го бе виждала.

– Не съм. Може би ще закъснее. Навярно си прави косата

или нещо подобно. – Надявам се само да не е изпаднал някъ-

де в пиянска несвяст.

– И аз на това се надявам – въздъхна Даниела.

Тя си тръгна, за да заеме мястото си сред публиката. И този

път заседанието бе открито от бащата на Ейдриън. След ня-

колко неуспешни опита за въдворяване на тишина залата най-

после утихна.

– През последната седмица – заговори Нейтън по микро-

фона – няколко достойни кандидата преминаха през изпи-

тите за избор на този, който ще ни управлява. Пред нас са

седнали тримата финалисти: Руфъс Тарус, Мари Конта и

Василиса Драгомир. – Последното име Нейтън произнесе

с лека неприязън, но законът ѝ позволяваше да изнесе сво-

ята реч пред насъбралите се. След това несъвършенството

на закона щеше да ѝ попречи да участва в гласуването и

адът щеше да се отприщи. – Тези трима кандидати доказаха

способността си да управляват и сега, като тяхна последна

изява, всеки ще произнесе реч относно плановете им за бъ-

дещето на нашия народ.

Пръв взе думата Руфъс, за да изнесе реч, точно такава, как-

вато се очакваше от него. Спря се на опасенията на морои-

те и обеща извънредни форми за защита – повечето от които

включваха активното участие на дампирите – но не се впусна

в големи подробности.

 430 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Сигурността трябва да бъде нашият върховен приори-

тет – обяви той. – И то на всяка цена. Ще бъде ли трудно? Да.

Ще се стигне ли до жертви? Да. Но не заслужават ли нашите

деца всичките тези усилия? Не сме ли загрижени за тях? – Да

намеси в това и децата беше низко, реших аз. Поне не спомена

за новородени кученца.

Също така използва и мръсни политически трикове, за да

стъпче съперниците си. Много злостни бяха критиките му

срещу Мари заради недостатъчната активност на нейната фа-

милия. Но голямата му цел се оказа Лиса. Изтъкна като не-

достатък възрастта ѝ, опасността от магията с духа, както и

фактът, че дори самото ѝ появяване тук може да се изтълкува

като нарушение на закона.

Речта на Мари Конта беше много по-смислена и конкрет-

на. Изложи съвсем подробно разработени планове за различ-

ните проблеми, като повечето от доводите ѝ звучаха съвсем

разумно. Е, не можех да се съглася с всичко казано от нея,

но тя несъмнено беше компетентна и не се унизи да слезе до

низкото ниво да сипе злостни подмятания срещу съперниците

си. За нещастие тя не беше така харизматична като Руфъс. И

истината бе, че между тях двамата имаше голяма разлика. Мо-

нотонността в изложението беше характерна не само за речта,

но и за цялата ѝ личност.

– Това са причините, заради които аз трябва да бъда крали-

ца. Надявам се казаното от мен да ви е допаднало и да гласу-

вате за мен, когато настъпи времето за избор. Благодаря ви. –

Веднага седна на стола си.

Най-после дойде редът на Лиса. Застанала пред микрофо-

на, тя внезапно си припомни съня с чашата, в който се бе про-

валила пред Кралския съвет. Но не, сега беше в реалността.

Нямаше да се провали. Щеше да продължи напред.

– Ние сме народ във война – започна със силен и ясен

глас. – Постоянно сме атакувани, при това не само от стри-

гои, а също и от някои сред нас. Разединени сме, враждуваме

фамилия срещу фамилия. Аристокрация срещу простолюдие.

Морои срещу дампири. Разбира се, стригоите ни избиват най-

безпощадно. Те поне са обединени от една цел: да убиват.

Ако аз бях в залата, щях да се наведа напред и да я слушам

 431 

р и ш е л м и й д

с отворена уста. Всъщност много от присъстващите направи-

ха точно това вместо мен. Лиса говореше с лекота. Шокира-

що. И изключително завладяващо.

– Ние сме един народ – продължи тя. – Морои и дампи-

ри. – Да, това накара мнозина да ахнат. – И докато невинаги

е възможно всяка отделна личност да осъществи мечтите си,

никой нищо няма да постигне, ако не се сплотим и не намерим

среден път – дори и това да означава да се взимат трудни ре-

шения.

И тогава, по доста необичаен начин, тя обясни какво тряб-

ва да се направи. Наистина не отдели много време да навлезе

в детайли по всеки отделен проблем в нашия свят, но засегна

много от най-важните. И успя да го направи така, че да не оби-

ди никого. В края на краищата тя беше права, като заяви, че

не всеки може да постигне мечтата си. Призна, че дампирите

са нашите най-добри воини... и че ще е по-добре да участват

по-активно в управлението. Добави още, че на мороите, които

нямат кралска кръв, трябва да се дават по-силни позиции –

обаче не с цената на загубата на великите кралски родове, ко-

ито винаги са били водачи на нашия народ. И накрая, като се

спря на проблема с тренировките на мороите по самоотбрана,

наблегна на тяхното значение – но не като задължително за-

нимание и не като единствениата възможна алтернатива, към

която трябва да се придържаме.