Последна саможертва

можем. Отвърнах очи от него и отново се загледах в щастлива-

та двойка, за да не може той да види колко съм разстроена. Гос-

поди, исках това, което имаха Михаил и Соня. Щастлив край.

Прощаване с миналото. Светло бъдеще занапред.

Джил подсмръкна зад мен и аз я прегърнах през кръста.

Този лек звук май се оказа достатъчен, за да върне Михаил в

реалността. Погледна към мен, все още прегърнал Соня.

– Благодаря ти. Благодаря ти за това. Ще направя всичко,

което поискаш. Всичко на всяка...

– Престани, престани – казах му, изплашена да не се за-

давя. Успях само да примигна, за да скрия издайническите

сълзи. – Радвам се... радвам се, че го направих, пък и... това

въобще не е моя заслуга.

– Но... – Михаил погледна към Соня, която му се усмихна

през сълзи. – Ти ми върна моя свят.

 437 

р и ш е л м и й д

– Толкова съм щастлива за вас... и искам да ви оставя да се

наслаждавате и радвате един на друг. Но искам една услуга от

теб. Само още една.

Соня и Михаил си размениха многозначителни погледи. Един

страничен наблюдател никога не би предположил, че три години

са били разделени. Тя кимна, а той отново извърна очи към мен.

– Предположих, че заради това той ме доведе тук. – Кимна

към Ейдриън.

– Искам да ме заведеш в хотела, където са отседнали алхи-

миците.

Леката усмивка по лицето на Михаил угасна.

– Роуз... не мога да те вкарам там. Достатъчно опасно е да

си толкова близо до кралския двор.

Извадих от джоба си сребърната гривна

– Ще се дегизирам. Няма да се досетят, че съм аз. Можеш ли

да измислиш претекст, за да се срещнеш с алхимиците?

Соня остана в прегръдките му, но очите му потъмняха, за-

щото потъна в размисъл.

– Имат пазители пред стаите си. Вероятно бихме могли да

минем за обслужващ персонал.

Дмитрий кимна в знак на съгласие.

– Ще събудим подозрения, ако нарушим редуването на сме-

ните на дежурните пазители... но се надявам да ти стигне вре-

мето да влезеш вътре и да намериш това, което ти трябва. Сега

пазителите вероятно повече ги интересува кога алхимиците

ще се махнат оттук, отколкото дали други пазители ще влязат

в хотела.

– Абсолютно вярно – потвърди Михаил. – Значи, Роуз, вли-

заме само двамата, нали?

– Да – казах. – Колкото сме по-малко, толкова по-добре.

Достатъчно е само да разпитаме Сидни и Иън. Предлагам

всички останали да изчакат тук.

Соня го целуна по бузата.

– Ще те чакам, никъде няма да ходя.

Ейдриън се приближи и леко, по братски потупа Джил по

ръката.

– И аз ще остана тук, за да чуя как, по дяволите, точно ти,

малко сладкишче, успя да се забъркаш в тази история.

 438 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Джил се усмихна принудено. Тя яко си падаше по него и

това, че не се изчерви и коленете ѝ не омекнаха, беше ясен

знак колко бе притеснена. Двамата започнаха някакъв разго-

вор, а Дмитрий ми махна с ръка да го последвам настрани зад

колата, където не ни виждаха.

– Опасно е– тихо заговори той. – Ако магията се провали,

вероятно няма да можеш да излезеш от този хотел. – В края на

изречението му имаше една неизречена дума: жива.

– Няма да се провали. Соня е добра. Освен това, ако ни

заловят, може би няма веднага да ме убият, а ще ме отведат в

кралския двор. Можеш да си представиш как това ще забави

избора на монарх.

– Роуз, говоря сериозно.

Улових го за ръката.

– Зная, зная. Този път ще бъде лесно. Ще влезем и най-мно-

го до един час ще излезем, но ако не стане така... – Господи,

как мразех непредвидените случаи с мрачен изход. – Но ако не

стане така, изпрати в кралския двор Ейдриън, заедно с Джил,

а вие двамата със Соня се скрийте някъде, докато... не зная.

– Не се безпокой за нас – рече той. – Ти само бъди внима-

телна. – Наведе се и ме целуна по челото.

– Малък дампир, ти...

Като по поръчка точно в този момент Ейдриън заобиколи

колата и видя целувката. Моментално издърпах ръката си от

тази на Дмитрий. Никой от нас не каза нищо, но в този миг

очите на Ейдриън... ами видях как целият му свят се сгромоля-

са. Прилоша ми повече, отколкото ако наоколо имаше глутни-

ца стригои. Чувствах се по-лоша от стригой. Чест, помислих

си. Наистина пазителите би трябвало да ги учат на това. Защо-

то аз не се бях научила.

– Да побързаме – подкани ме Михаил, който се бе прибли-

жил до нас и без да обръща внимание на драмата, току-що раз-

играла се пред него. – Соня каза, че трябва да отидете колкото

може по-бързо в кралския двор.

Преглътнах и откъснах очи от Ейдриън. Сърцето ми се сви

в гърдите.

– Да...

– Върви – подкани ме Дмитрий.

 439 

р и ш е л м и й д

– Не забравяй – промърморих, – аз трябва да говоря с него,

а не ти.

Последвах Михаил до колата му, като си поставих омагьо-

саната сребърна гривна. Преди да вляза вътре, набързо се ог-

ледах назад. Джил и Соня разговаряха, Дмитрий стоеше сам,

а Ейдриън вадеше цигара, с гръб към всички.

– Повръща ми се – промълвих унило, когато Михаил за-

въртя ключа в стартера. Не прозвуча много изискано, но дос-

та точно обобщаваше това, което чувствах.

Не ми отговори, вероятно защото не бе свързано с нашата

задача. Или това, или още бе прекалено погълнат от възкръс-

ването на любовта си. Щастливо копеле.

Не ни отне много време да стигнем до хотела. Наоколо бдя-