Последна саможертва

Да, тя даде на всекиго по нещо и го направи изискано, еле-

гантно, харизматично. Беше реч, която можеше да убеди хора-

та да я следват навсякъде. Завърши с призива:

– Ние винаги сме смесвали старото и новото. Запазихме

магията редом с технологията. По време на нашите сесии из-

ползваме древни свитъци, както и това. – Усмихна се и поту-

па микрофона. – Ето как сме оцелявали. Придържаме се към

миналото и прегръщаме настоящето. Взимаме най-доброто

от всичко и ставаме по-силни. Така сме оцелявали. Така ще

оцелеем.

Заключението ѝ отначало бе посрещнато с мълчание – и то-

гава изригнаха приветствията. Аз всъщност чух мощния рев на

тълпата, насъбрала се отвън на поляната, преди да започнат да

викат и вътре в залата. Някои, за които мога да се закълна, че

 432 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

подкрепят други кандидати, бяха просълзени. Не бях забрави-

ла, че повечето от личностите, които с помощта на връзката ми

с Лиса виждах сега в залата, бяха от кралски произход. Самата

Лиса искаше да се разплаче, но вместо това се държеше със

сдържано достойнство и смелост. След като най-после седна и

тълпата притихна, Нейтън отново пое ролята си.

– Добре казано – рече той. – Това беше много добра реч,

след като успя да обнадежди всички нас. Но сега настъпва мо-

ментът на гласуването в Кралския съвет, което ще реши кой ще

бъде нашият нов водач. Според закона само двама кандидата

са възможни за този пост: Руфъс Тарус и Мари Конта. – Два-

ма морои, по един от фамилията Тарус и от фамилията Конта,

пристъпиха напред, за да застанат до съответния техен канди-

дат. – Според избирателните закони – закони, установени от

незапомнени времена – всеки кандидат трябва да се представи

пред Кралския съвет, съпровождан от някой представител на

своя род, за да се демонстрира силата и сплотеността на фа-

милията. Имате ли такъв представител?

Лиса посрещна погледа му, без да трепне.

– Не, лорд Ивашков.

– Тогава се опасявам, че вашето участие в избора приключи,

принцесо Драгомир. – Усмихна се. – Сега можете да седнете.

Да. И тогава адът се отприщи.

Често бях чувала израза: „И тълпата подивя!“ Сега оба-

че го видях с очите си. През половината време не успявах да

следя кой викаше, кой какво подкрепяше. Всички спореха на

групи или по двойки. Двама морои с джинси предизвикваха

всяка добре облечена персона, щом се изпречваше пред очите

им. Явно действаха според неразумното допускане, че всеки с

хубави дрехи ще е от кралски произход, а те всичките мразеха

Лиса. Толкова възхитителна беше тяхната преданост към нея.

Страховита, но спечели възхищението ми. Една група от фа-

милията Тарус се изпречи лице в лице срещу група от фамили-

ята Конта. Изглеждаха готови да се вкопчат в ожесточен ръко-

пашен бой, който можеше да прерасне във всеобщо сбиване.

За да се стигне до, както се казва: „Ринг свободен!“ Впрочем

беше доста странна гледка, защото между тези две фамилии

би трябвало да цари пълно съгласие по всички въпроси.

 433 

р и ш е л м и й д

Хаосът не стихваше. Спорът беше за това, дали Лиса има

право да участва или не. Някои настояваха да се свика се-

сия, която още на мига да промени избирателния закон. А

някои настояваха за неща, за които никога досега не бях

чула. Втурването на пазителите към вратите ми подсказа,

че народът напира да нахлуе вътре. Майка ми беше в сре-

дата на отбранителната линия и аз се убедих, че тя се оказа

права: днес нямаше да има гласуване, не и при тази анархия.

Трябваше веднага да закрият заседанието и утре отново да

опитат.

Лиса гледаше тълпата вцепенена, неспособна да възпри-

еме това кипящо множество. Стомахът ѝ се сви, сякаш нещо

напъваше да изскочи от там. През цялото това време тя се

кълнеше, че ще уважи достойнството на традициите за избор

на монарх. Ала ето че сега, при това тъкмо заради нея, нищо

достойно не бе останало. Всичко бе по нейна вина. И тогава

погледът ѝ попадна на една фигура, седнала в най-отдалече-

ния ъгъл, изолирана от цялата тази лудница. Екатерина Зек-

лос. Престарялата бивша кралица улови погледа на Лиса... и

ѝ намигна.

Изключих се от залата. Не желаех да гледам повече раз-

горещените спорове. Върнах се в колата и една нова мисъл

забръмча в главата ми. Думите на Лиса прогаряха душата ми.

Трогнаха ме от все сърце. И дори да бе използвала речта си за

печелене на време, в думите ѝ имаше много страст и пламенна

вяра. Ако имаше право да бъде избрана за кралица, щеше да

го отстоява докрай.

И тогава разбрах. Тя ще бъде кралица.

Реших да направя всичко, на което бях способна, това да

се сбъдне. Щяхме да заведем Джил не само, за да осигурим на

Лиса право на глас в Кралския съвет. Джил щеше да даде на

Лиса статут, който да позволи на мороите да гласуват за нея.

И Лиса щеше да спечели.

Естествено, запазих тези мисли за себе си.

– Познато ми е това опасно изражение – промърмори

Дмитрий, като ме погледна за кратко, преди отново да се взре

напред в шосето.

– Какво изражение? – попитах невинно.

 434 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– На някой, който току-що е бил осенен от някаква идея.

– Не просто ме осени някаква идея. Имам велика идея.