Последна саможертва

сък може да е бил подправен.

– Това не ме изненадва. Но дори и така да е, ако по това

време Даниела е била там, това ще засили съмненията в нея,

но все пак не е неоспоримо доказателство. – Майка ми е тряб-

вало да стане адвокат и да отвори юридическа кантора, заедно

с Ейб, разбира се.

– Това е толкова убедително доказателство, колкото онова,

което имат против Роуз! – възкликна Лиса.

– Ако не взимаме под внимание сребърния кол – припомни

ѝ Джанин. – Пък и всички ще бъдат по-склонни да повярват на

оскъдните свидетелства срещу Роуз, отколкото срещу лейди

Даниела Ивашков.

Лиса въздъхна. Знаеше, че беше вярно.

– Ако можеше само Ейб да поговори с алхимиците. Трябва

да разберем какво знаят.

– Ще го направи – заяви майка ми уверено. – Просто ще

отнеме малко време.

– Но ние не разполагаме с време! – Драматичният поврат

на събитията даваше идеален шанс на духа да надигне черна-

та си глава и аз, както винаги, се опитах да отнема мрака от

съзнанието на Лиса. Човек може да очаква, че съм се поучила

след горчивия урок с Виктор, но... ами старите навици умират

трудно. Те винаги са на първо място. – Мари Конта и Руфъс

Тарус са единствените останали кандидати! Ако той спечели,

Даниела ще се сдобие с голямо влияние. Тогава никога няма

да можем да докажем невинността на Роуз.

 425 

р и ш е л м и й д

Пропадането на Ариана на последния изпит беше голям

удар за всички, като направи на пух и прах бъдещето, което

Лиса смяташе за даденост. Без Ариана ситуацията не изгле-

ждаше никак благоприятна. Мари Конта не беше сред фаво-

ритите на Лиса, но предчувстваше, че ще управлява много по-

добре от Руфъс. За нещастие през последните години фамили-

ята Конта не се изявяваше много в политиката, поради което

имаше по-малко съюзници и приятели. Шансовете клоняха за-

страшително в полза на Руфъс. А това беше отчайващо. Ако

можехме да заведем Джил там, Лиса би могла да гласува, а в

един Кралски съвет с дванадесет члена дори един глас беше

от значение.

– Имаме време – заяви майка ми спокойно. – Днес няма

да се гласува, не и при тези спорове, които ти предизвика.

И с всеки спечелен ден, докато гласуването се отлага, ще

имаме възможност да подготвим нашата версия. Близко сме.

Ще успеем.

– Не можем да кажем на Ейдриън за това – предупреди ги

Лиса и се отправи към вратата. Време беше да тръгва.

Кристиан отново си възвърна саркастичната усмивка, не-

говата запазена марка.

– Това – рече той – е нещо, с което всички сме съгласни.

Натруфената бална зала – отново преустроена в заседател-

на за сесията на Кралския съвет – сега по-скоро приличаше

на зала за рок концерт. Хората се боричкаха, за да се вредят

кой първи да проникне вътре. И на някой умник, явно досе-

тил се, че цялата ситуация може да стане взривоопасна, му

беше хрумнало да спретне отвън нещо като къмпинг, където

цели семейства вече се разполагаха като за пикник на откри-

то. Друг от умниците пък очевидно е бил осенен от още по-

блестящата идея да изнесе колони с мощни високоговорители

на фасадата на сградата, за да могат онези, които не бяха из-

вадили късмета да се доберат до столовете вътре, да следят

отвън дебатите в залата. Навред из тълпите сновяха пазители,

опитвайки се да овладеят хаоса, който се усили неимоверно,

когато кандидатите за трона започнаха да пристигат заедно с

преданите си антуражи.

Мари Конта се появи малко преди Лиса и макар тя да бе

 426 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

претендент за короната с най-малки шансове, сред тълпите

все пак се надигнаха окуражителни викове. Пазителите се

разбързаха и успяха да удържат напора на масата, макар че

на места – където това се налагаше – да пипаха доста гру-

бичко. Толкова явно подчертано внимание би трябвало да е

плашещо, но принцеса Мари Конта с нищо не издаде безпо-

койството си. Пристъпваше гордо, усмихваше се еднакво ра-

душно и на поддръжниците си, и на противниците си. Двете

с Лиса едновременно си припомнихме думите на Кристиан:

Ти си номинирана за кралица. Дръж се като такава. За-

служаваш го. Ти си последната от фамилията Драгомир.

Дъщеря на славен род.

И тя се държеше точно така. И то не само заради насто-

яването на Кристиан. Сега, след като бе преминала успешно

през трите изпита, тежестта на древния ритуал за избор на

монарх, който ѝ предстоеше, ставаше все по-голяма. Лиса

пристъпи към входа на залата с високо вдигната глава. Не

виждах цялата ѝ фигура, но усещах излъчването ѝ: граци-

озност и величественост. Тълпите я обичаха, а на мен ми се

стори, че най-многочислената група пред входа вдигна неве-

роятен шум именно защото не беше съставена от личности с

аристократичен произход. Болшинството от насъбралите се

навън морои бяха от простосмъртните, от онези, които наис-

тина я обичаха. Отекнаха оглушителни френетични викове:

„Наследницата на Александра! Възкреси славата на драко-

на!“ За някои се оказа достатъчно просто да крещят името ѝ,

добавяйки след него прозвищата на героиня от руския наро-

ден епос, чието име носеше и Лиса: „Василиса Безстрашна-