Последна саможертва

на и видя Серена, тичаща към тях. Дългите ѝ атлетични крака

бързо скъсиха разстоянието помежду им.

– Здравей, Серена – поздрави я Лиса. – Не можем да гово-

рим сега. Изпитът...

– Зная, зная. – Серена се изчерви, но не заради бягането,

а от притеснение. Подаде ѝ лист хартия. – Съставих списъка.

Включих всички, за които успях да си спомня.

– Какъв е този списък? – поинтересува се Таша.

– Списък с имената на мороите, които са тренирали под

надзора на кралицата, за да провери тя доколко могат да се

научат да се сражават.

Веждите на Таша се извиха от изненада. Тя не бе присъст-

вала последния път, когато го обсъждаха.

– Татяна е обучавала? Никога не съм чувала подобно нещо. –

Имах чувството, че тя с удоволствие би се включила като една

от инструкторките.

– Повечето не са го знаели – съгласи се Лиса, като оглади

посмачкания лист. – Това е било строго пазена тайна.

Групата се струпа около Лиса, за да прочете имената, изпи-

сани със старателния почерк на Серена. Кристиан леко под-

свирна.

– Татяна може да е била склонна да приеме идеята за обу-

чение на мороите, но само за определени хора.

– Да – съгласи се Таша. – Това несъмнено е елитен списък.

Всички имена принадлежаха на представители на крал-

ски фамилии. За своя експеримент Татяна не беше привлякла

„обикновени“ морои. Това беше елитът на елита, макар че,

както Амброуз беше отбелязал, Татяна се бе постарала да оси-

гури морои от различни възрасти и полове.

– Камила Конта? – попита Лиса изненадано. – Никога не

бих повярвала. Тя винаги се представяше зле в спортовете.

– А ето и една наша братовчедка – добави Кристиан, като

посочи името Лиа Озера. Погледна към Таша, която още не

можеше да повярва. – Знаеше ли за това?

 417 

р и ш е л м и й д

– Не. И за мен това е напълно неочаквано откритие.

– Та тук фигурират половината от номинираните за монарх –

промърмори Лиса. Руфъс Тарус, Ава Дроздов и Елис Бадика. –

Жалко, че те... О, Господи! Майката на Ейдриън? – Още веднъж

прочете името, за да се увери. В списъка наистина бе записана

и Даниела Ивашков.

– Брей! – извика Кристиан. С този вик той изрази и моята

реакция, при това възможно най-сбито. – Сигурен съм, че Ей-

дриън не е знаел.

– Нима и тя подкрепя плановете за бойно обучение на мо-

роите? – попита майка ми, изненадана като всички останали.

Лиса поклати глава.

– Не. Доколкото ми е известно нещо за възгледите ѝ, тя

определено предпочита грижите по отбраната да остават по-

верени само на дампирите. – Никой от нас не бе способен да

си представи красивата и изискана Даниела Ивашков да се

впуска в ожесточени ръкопашни схватки.

– Тя винаги е мразела Татяна – отбеляза Таша. – Сигурна

съм, че това е обогатило отношенията им с любопитни под-

робности. Те двете през цялото време се заяждаха помежду си

Настана неловка тишина.

Лиса погледна към Серена.

– Всички личности от този списък често ли се виждаха с

кралицата? Имаха ли достъп до нея?

– Да – отвърна Серена смутено. – Според Грант крали-

ца Татяна наблюдавала всички тренировки. А след като той

умря... започнала да разговаря с отделните обучаващи се, за

да провери какво са научили. – Замълча за кратко. – Мисля...

мисля, че кралицата е имала среща с някого от тях през нощта,

в която е била убита.

– А те бяха ли напреднали дотам, че да умеят да използват

сребърен кол? – попита я Лиса.

Лицето на Серена се изкриви в гримаса.

– Да. Някои бяха по-напреднали от другите.

Лиса отново прегледа списъка и се почувства зле. Толкова

много възможности. Толкова много мотиви. Дали отговорът

не се криеше тук, сред този лист хартия? Дали името на уби-

еца не е изписано точно пред очите ѝ? По-рано Серена бе спо-

 418 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

менала, че Татяна преднамерено е подбирала личности, които

са били настроени против тези тренировки, за да се убеди, че

дори и тези, които са твърдо против, могат да бъдат обучени.

Но едно конкретно име продължаваше да изскача в мислите

на Лиса.

– Никак не ми е приятно да ви прекъсвам – обади се май-

ка ми. Интонацията ѝ и държанието ѝ подсказваха, че беше

изчерпан запасът от време, което можеха да посветят на де-

тективски разследвания. Трябваше да се заловят с предсто-

ящата задача. – Трябва да тръгваме, иначе ще закъснееш.

Лиса осъзна, че майка ми е права, и пъхна листа в джоба

си. Да закъснее за явяването си на изпита, беше равносилно

на провал. Лиса благодари на Серена и я увери, че е постъпи-

ла правилно. После приятелите ми, пришпорвани от недостига

на време, забързаха напред към сградата, в която се провеж-

даше изпита.

– По дяволите – промърмори Лиса, макар че твърде рядко

ѝ се случваше да ругае. – Не мисля, че старата дама толерира

закъсняващите.

– Старата дама ли? – засмя се майка ми, с което изненада

всички присъстващи. Крачеше по-бързо от тях и сега очевид-

но трябваше да сдържа хода си, за да не изостават от нея. –

Онази, която провежда повечето от изпитите? Не знаеш ли

коя е тя?

– Откъде да знам? – каза се Лиса. – Предполагам, че е ня-

коя, специално наета за тези изпити.

– Не е случайна личност. Тя е Екатерина Зеклос.

– Какво? – Лиса едва не се закова на място, но тревогата