Последна саможертва

мер защо точно аз съм била избрана за жертва?

Никой не отговори на въпроса ми.

– Трябва веднага да се върнем в кралския двор – рече Ми-

хаил накрая. – Иначе ще забележат, че не съм на поста си.

Усмихнах се на Джил, като се надявах да я окуража по този

начин.

– И ти да направиш своя дебют.

– Не зная кое е по-откачено – промърмори Ейдриън. – Са-

моличността на убиеца или откритието, че малкото сладкиш-

че е Драгомир. – Думите му, отправени към мен, прозвучаха

 446 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

студено, но погледът, който ѝ отправи, беше нежен. Колкото и

да бяха стряскащи новините, Ейдриън много бързо прие вер-

сията за произхода на Джил. Беше достатъчно циничен, за да

повярва, че Ерик е бил неверен съпруг, а цветът на очите на

Джил го убеди окончателно. Но подозирах, че това, което Иън

ни бе разказал, нарани Ейдриън повече, отколкото изглежда-

ше на пръв поглед. Да открие, че виновникът за убийство на

леля му е личност, която той добре познаваше, още повече

усили болката му. И разбира се, да разбере за мен и Дмитрий

никак не облекчаваше страданията му.

Соня – за дълбоко огорчение на Михаил – предложи да ос-

тане тук, докато ние останалите се върнем в кралския двор. Не

можехме да пътуваме с двата автомобила, а колата на Михаил

побираше само пет души. Тя прецени себе си като най-малко

полезната в това начинание. И след безчет прегръдки, целувки

и обилно проливане на сълзи обеща на Михаил, че пак ще се

видят веднага след като цялата тази суматоха стихне. Надявах

се от сърце да се окаже права.

Моята магия щеше да прикрие лицето ми достатъчно, за да

мина без затруднения през портата. Но с Джил беше по-слож-

но. Отвличането ѝ беше нашумяла новина в света на мороите

и ако я разпознаеше някой от пазителите, дежурещи край пор-

тала, щяха да ни арестуват още там. Разчитахме, че пазители-

те ще са прекалено заети, за да я забележат, за разлика от нас

двамата с Дмитрий. Това означаваше, че Дмитрий трябваше да

се дегизира най-старателно – с помощта на Ейдриън. Ейдриън

не беше толкова опитен с магията на илюзията като Соня, но

умееше достатъчно, за да промени външността на Дмитрий

в очите на другите. По подобен начин бе използвал магията

на духа по време на бягството ми от затвора. Въпросът бе

дали Ейдриън ще се съгласи да направи това за нас. Никому

нито дума не бе продумал за това, което бе видял между мен

и Дмитрий, но другите сигурно бяха доловили внезапното по-

вишаване на напрежението.

– Трябва да помогнем на Лиса – казах му, след като той не

откликна на молбата ми. – Времето тече. Моля те. Моля те,

помогни ни. – Бях готова дори да пълзя пред него, ако поис-

каше това.

 447 

р и ш е л м и й д

За щастие не се стигна дотам. Ейдриън пое дълбоко дъх и

за кратко затвори очи. Бях сигурна, че в момента му се иска-

ше нещо по-силно от цигарите. Накрая кимна:

– Да тръгваме.

Оставихме Соня с ключовете във втората кола и тя остана

там с блеснали от сълзи очи, докато ни наблюдаваше как по-

тегляме. През по-голямата част от пътуването Дмитрий, Ми-

хаил и аз анализирахме информацията, която бяхме събрали.

Жената, която Иън ми описа, не би могла да извърши всичко,

което приписвахме на убиеца.

Седях на задната седалка с Ейдриън и Джил, наведена на-

пред, докато изброявах на пръсти.

– Мотив? Да. Възможност? Да. Да подкупи Джо? Да. Дос-

тъп до покоите на Татяна... – Вцепених се, като внезапно си

припомних какво бях подслушала, докато бях с Лиса. – Да.

Последното заключение ми спечели един учуден поглед на

Дмитрий.

– Наистина ли? Според мен тъкмо това не се вписва в мо-

зайката.

– Зная точно как го е направила – отвърнах му. – Обаче

анонимното писмо до Татяна няма смисъл. Да не говорим за

тайната на семейството на Лиса – или опита да я убие. Или за

опита да ме натопи.

– Може да са замесени няколко души – предположи

Дмитрий.

– Нещо като конспирация ли? – слисах се.

Той поклати глава.

– Не, искам да кажа, че някой друг също би могъл да е

озлобен срещу кралицата. Но не дотолкова, че да я убие. То-

гава ще имаме две личности, преследващи различни цели. И е

много вероятно едната да не е подозирала за другата. Може би

смесваме уликите.

Замълчах, замислена над думите му. В тях имаше смисъл и

съдейки по интонацията му, се досетих, че под някой имаше

предвид Даниела. Бяхме прави, че тя имаше причини да не

харесва Татяна – обучението на мороите, прекалено умерения

закон за възрастта, насърчаването на магията с духа... Но това

не стигаше, за да я тласне към убийство. Гневно писмо, дава-

 448 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

не на подкуп, за да се гарантира сигурността на сина ѝ? Това

бяха все действия, на които лейди Даниела Ивашков беше

способна. Но не и да прободе някого със сребърен кол.

През последвалата пауза дочух нещо от приглушения раз-

говор между Джил и Ейдриън, които си говореха за нещо свое,

докато ние останалите обмисляхме стратегията.

– Какво да правя? – тихо го попита Джил.

Отговорът му прозвуча бързо и уверено:

– Дръж се така, все едно че заслужаваш да си там. Не им

позволявай да те изплашат.

– Ами Лиса? Какво ще си помисли тя за мен?

Ейдриън се поколеба само за миг.