Последна саможертва

чувстват децата, смъмрени от родителите си за нарушение

на вечерния час. Той изглеждаше крайно недоволен от мен. –

Разполагаме със средство, за да приключим целия този спор.

– Или можем да поставим началото на нов спор – подметна

Ейдриън сухо.

 451 

р и ш е л м и й д

– Аз ти се доверих при изслушването ми в съда – припом-

них на Ейб. – Не можеш ли сега ти да ми се довериш?

Лицето на Ейб помръкна.

– Очевидно не си ми се доверила достатъчно, за да останеш

в Западна Вирджиния.

– Технически подробности. Моля те. Трябва да ни по-

могнеш.

– Освен това не разполагаме с много време – додаде

Дмитрий.

Ейб изгледа и него изпитателно.

– Чакай да отгатна. Беликов? – Долавяше се някаква неси-

гурност в гласа на баща ми – Ейдриън беше свършил добра

работа с оптичната илюзия за прикриването на Дмитрий, но

Ейб беше достатъчно умен, за да се досети кой би могъл да ме

придружава.

– Татко, трябва да побързаме. Разкрихме убиеца, а също

и... – Как да му обясня? – Има начин да се промени животът

на Лиса.

Малко неща можеха да изненадат Ейб, но мисля, че моето

„татко“, произнесено най-искрено, свърши работа. Погледът

му обходи залата и се спря върху някаква фигура. Леко ѝ ким-

на и само след броени секунди майка ми си запроправя път

към нас. Велико! Той я викаше; тя идваше. Напоследък явно

бяха станали близки дружки. Надявах се Лиса да си остане

единствената с изненадващо пръкнала се сестричка.

– Кои са тези? – попита майка ми.

– Познай – заяви Ейб равнодушно. – Кой може да е толкова

глупав, че да се завърне в двора, след като едва е избягал?

Очите на майка ми се разшириха.

– Как...

– Нямаме време – прекъсна я Ейб. Недоволният поглед, с

който тя го удостои, красноречиво подсказваше, че не ѝ се

нравеше да я прекъсват. Може би в крайна сметка нямаше да

се сдобия с братче или сестриче. – Имам чувството, че поло-

вината пазители в тази зала скоро ще ни връхлетят. Готова ли

си за това?

Горката ми майка, винаги спазваща стриктно законите, на-

право се сгърчи и прежълтя, когато разбра какво се иска от нея.

 452 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Да.

– Аз също – присъедини се Михаил.

Ейб ни изгледа изпитателно.

– Предполагам, че можеше да е и по-зле.

Насочи се към Нейтан Ивашков, който се бе облегнал на

катедрата върху подиума. Изглеждаше уморен и сломен – на-

пълно неспособен да се справи с бъркотията пред него. При

появата ни кандидатите за престола ни изгледаха с любопит-

ство, а аз усетих как през връзката ме разтърси нещо като

токов удар. Лиса, като владееща магията на духа, не можеше

да бъде заблудена от моето дегизиране. Усетих как дъхът ѝ

секна, като ни видя. Едновременно я обляха вълни от страх,

шок и облекчение. И от крайно объркване, разбира се. Толко-

ва се зарадва да ни види, че мигом забрави за всякакви крал-

ски избори и се надигна при приближаването ни. Поклатих

бързо глава, давайки ѝ знак да не проваля прикритието ни.

След моментно колебание пак се отпусна на стола. Беше раз-

тревожена и озадачена, но изцяло ми се доверяваше.

Щом ни съзря, Нейтан се оживи, особено след като Ейб

просто го изтика от пътя си и сграбчи микрофона.

– Хей, какво правиш...

Очаквах Ейб да изкрещи всички да млъкнат или нещо по-

добно. Разбира се, Нейтан се опита да се пребори с него, ала

напълно безуспешно. Така че бях направо сащисана – както и

всички останали, – когато Ейб притисна пръсти до устните си

и издаде най-оглушителното изсвирване, което някога бях чу-

вала. Да свириш с уста така гръмко, и то пред микрофон? Да.

Направо ме заболяха ушите. А за мороите, с техния изострен

слух, трябва да е прозвучало още по-зле.

Залата притихна достатъчно, за да го чуят.

– Сега проявете малко разум, като си държите устите за-

творени – приятелски ги посъветва Ейб, – защото ние имаме...

да ви кажем нещо. – Използваше уверения си, мога-да-кон-

тролирам-целия-свят тон, но знаех, че съвсем не се чувства

толкова сигурен и ми се доверява на сляпо.

– Действайте бързо – промърмори и ни подаде микрофона.

Поех го и се изкашлях, за да прочистя гърлото си.

– Тук сме, хм, за да уредим този спор веднъж и завина-

 453 

р и ш е л м и й д

ги. – Това тутакси породи роптания и аз побързах да довър-

ша с колкото можех по-силен глас, преди отново да настъпи

хаос. – Законите могат да останат такива, каквото са си. Ва-

силиса Драгомир има право на глас в Кралския съвет, а също

и да бъде призната като пълноправен кандидат за трона. Има

още един представител на нейната фамилия. Тя не е единстве-

ната от рода Драгомир.

Моментално се разнесе мърморене и шепот, макар че въ-

обще не можеше да се сравни с ропота от преди малко – глав-

но защото мороите обичаха интригите, пък и знаеха как това

ще се отрази на събитията, ако се окаже истина. С периферно-

то си зрение забелязах как пазителите оформиха кръг около

нас, но с много голям периметър. Тяхната загриженост беше

сигурността, а не скандалите.

Дадох знак на Джил да излезе напред. За миг тя застина.

Запитах се дали не си припомня думите, които Ейдриън ѝ каза

в колата. Пристъпи до мен, толкова бледа, че се уплаших да не

припадне. И аз самата бях на косъм от припадъка. Напреже-