Последна саможертва

лил илюзията от него веднага след като махнах гривната си.

И както бяхме очаквали, пазителите, които постепенно сте-

сняваха обръча около нас, сега се хвърлиха напред с изваде-

ни пистолети. Аз все още вярвах, че няма да ги използват. За

щастие майка ми и Михаил бързо се придвижиха, за да блоки-

рат атакуващите и да спрат стрелбата.

– Недей – извиках към Дмитрий, уверена, че той моментал-

но ще се присъедини към двамата ни защитници. Беше изклю-

чително важно двамата да останем съвършено неподвижни, за

да не ни възприемат като заплаха. Дори вдигнах двете си ръце

и – макар и неохотно – Дмитрий ме последва.

– Почакайте. Моля ви първо да ни изслушате.

Обръчът от пазители остана плътен, без никакви пролуки.

Бях съвсем сигурна, че майка ми и Михаил са единственото,

което ги спираше да открият огън по нас още там, на място.

Пазителите винаги бяха обучавани да бранят другите пази-

тели, поне доколкото е възможно. Лесно можеха да повалят

Джанин и Михаил, които им блокираха достъпа до нас, пък и

обградилите ни пазители нямаше да чакат вечно. Но Джил и

Ейб внезапно пристъпиха напред и заеха позиции до нас. Още

два щита в нашата отбранителна линия. Намесата на цивилни

още повече усложняваше нещата. Ейдриън не се бе помръд-

 457 

р и ш е л м и й д

нал, но фактът, че оставаше затворен в обръча, превръщаше и

него в препятствие за пазителите.

– По-късно, ако искате, можете да ни изведете оттук – ка-

зах им аз. – Няма да се съпротивляваме. Но първо ни оставете

да говорим. Знаем кой е убил кралицата.

– Както и ние – прекъсна ме един от пазителите. – А сега,

вие останалите... отдръпнете се, преди да пострадате. Тези

двамата са опасни бегълци.

– Те трябва да говорят – спря го Ейб. – Имат доказателства.

Той отново се намесваше, говорейки уверено за неща, за

които нямаше никаква представа. Залагаше изцяло на мен. За-

почвах да го харесвам. Жалко, че доказателството ни не беше

стопроцентово сигурно, както ми се искаше, но както споме-

нах и по-рано... това бяха технически подробности.

– Оставете ги да говорят.

Беше нов глас, но глас, който винаги и по всяко време щях

да позная. Лиса си проправи път между двама пазители. Те

останаха нащрек, в бойни позиции, загрижени да не им се из-

плъзнем. Това ѝ позволи да се промъкне, но само донякъде,

тъй като единият от пазителите я сграбчи за ръката и не ѝ

позволи да стигне до нас.

– Те са стигнали толкова далеч. Те имаха право за...

Джил. – Господи, не ѝ беше лесно да го каже, без да треп-

не, още повече че не беше напълно наясно с това разкритие.

Единствено смъртта, надвиснала над мен, я караше да пре-

небрегне потресаващата новина, че се е сдобила със сестра.

Тя също ми вярваше на сляпо, уверена, че казвам истина-

та. – Те са във вашата власт. Няма къде да избягат. Само им

позволете да говорят. Аз също имам доказателство, което ще

потвърди тяхната версия.

– На твое място не бих избързвала да го споделя, Лис – из-

рекох с нисък глас. Лиса още вярваше, че убийцата е Даниела,

и истината никак нямаше да ѝ се понрави. Хвърли ми смутен

поглед, но не протестира.

– Нека тогава да ги изслушаме – заяви един от пазители-

те, при това не кой да е, а самият Ханс. – След едно толкова

дръзко бягството действително бих искал да узная какво ги е

върнало обратно.

 458 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Ханс да ни се притече на помощ?

– Но – продължи той – сигурен съм, че и двамата ще ни

разберете: длъжни сме да ви обезвредим напълно, преди да

оповестите голямото си разкритие.

Погледнах към Дмитрий, който вече се бе извърнал към

мен. И двамата знаехме в какво се забъркваме и честно каза-

но, събитията се развиваха по-добре, отколкото бях предвиж-

дала.

– Добре – кимна Дмитрий. Погледна към благородните ни

защитници. – Всичко е наред. Пуснете ги да минат.

Майка ми и другите обаче не помръднаха.

– Пропуснете ги – казах им аз. – За да не се озовете в една

килия с нас.

Бях сигурна, че тези самоотвержени глупаци няма да се

вслушат в думите ми. Но Михаил пръв отстъпи назад, след

което и другите последваха примера му, на практика в пъ-

лен синхрон. Пазителите веднага ги отведоха настрани. С

Дмитрий останахме неподвижни, а четирима пазители прис-

тъпиха към нас – двама към него и двама към мен. Ейдриън се

беше оттеглил с другите, но Лиса остана на няколко крачки от

мен, като вярна докрай приятелка.

– Говори – нареди Ханс и стисна здраво дясната ми ръка.

Срещнах погледа на Лиса. Мразех това, което трябваше да

кажа. Но не. Точно сега не се тревожех най-много заради нея.

Като огледах аудиторията, открих Кристиан, който – разбира-

емо – следеше цялата драма с наострено внимание. Не издър-

жах да го гледам повече, затова се извърнах и плъзнах поглед

по тълпата, без да се вглеждам в отделни физиономии. Всичко

ми се струваше като в мъгла.

– Аз не съм убила Татяна Ивашков – заговорих. Некол-

цина изсумтяха подозрително. – Не я харесвах. Но не съм я

убила. – Погледнах към Ханс. – Ти разпита портиера, кой-

то свидетелства къде съм била в нощта на убийството, нали

така? А той разпозна мъжа, който нападна Лиса, като лицето,

подкупило го да излъже къде съм била. – От Михаил бях на-