Последна саможертва

нието и натискът бяха смазващи. Не. Вече бях стигнала твър-

де далече.

– Това е Джилиън Мастрано Драгомир. Тя е незаконна дъ-

щеря на Ерик Драгомир, но си остава негова дъщеря и е офи-

циален представител на рода. – Мразех думата незаконна, но

в случая беше факт, който не можеше да бъде избегнат.

В последвалата тишина, колкото за един удар на сърцето,

Джил забързано се наведе към мен и микрофона:

– Аз съм Драгомир. – Произнесе го ясно, въпреки тре-

перещите си ръце. – Нашето семейство има кворум и моята

с-сестра може да се възползва от правата си.

Сградата едва не рухна от невероятния шум, изригнал от-

всякъде. Ейб скочи между Джил и мен, за да сграбчи пак уди-

вително чевръсто микрофона.

– За тези, които още не вярват, един прост ДНК тест ще

разсее всякакви съмнения относно нейния произход. – Длъж-

на бях да призная, че на Ейб никак не му липсваше дързост.

Само преди шестдесет секунди бе научил тази информация, а

вече я бранеше с увереност, сякаш лично бе извършил необхо-

димите тестове в домашната си генетична лаборатория. Още

 454 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

доверие на сляпо и възможност за изгода, която не можеше да

подмине с лека ръка. Моят старец обичаше тайните.

Новините предизвикаха точно реакциите, които очаквах.

След като публиката осъзна разкритието, ни заля потоп от ко-

ментари, придружени с яростни викове.

– Ерик Драгомир не е имал други деца, нито законни, нито

незаконни!

– Това е измама!

– Покажете ни доказателство! Къде са вашите тестове?

– Е... той си падаше по флиртовете...

– Имаше друга дъщеря.

Последният вик принуди тълпата да млъкне не само защото

беше изречен властно, но и понеже дойде от Даниела Иваш-

ков. Тя се изправи и дори без микрофон гласът ѝ проехтя така,

че всички я чуха. Освен това беше достатъчно влиятелна, тъй

че бе съвсем естествено да привлече всеобщото внимание.

Много от особите с кралски произход предпочитаха да слу-

шат именно нея. Във вече притихналата зала Даниела загово-

ри по-спокойно:

– Ерик Драгомир имаше незаконна дъщеря от жена на име

Емили Мастрано – танцьорка, ако не ме лъже паметта. Той ис-

каше да го запази в тайна и за целта трябваше да бъдат пред-

приети определени действия – действия, които той не можеше

да извърши сам и за които се нуждаеше от помощ. Аз бях една

от тези, които му помогнаха. – Тя изкриви устни в нетипична

за нея горчива усмивка. – Честно казано, нямах нищо против

това също да остане в тайна.

Парчетата от пъзела трескаво започнаха да се сглобяват в

главата ми. Сега вече знаех кой беше бърникал в архивите на

алхимиците. И защо. Сред надвисналата в залата тишина не се

нуждаех от микрофон, за да я попитам:

– Достатъчно силно ли го желаеше, за да се погрижиш ня-

кои архиви да изчезнат?

Даниела насочи усмивката си към мен.

– Да.

– Защото, ако фамилията Драгомир угасне, същото ще ста-

не и с духа. И Ейдриън ще бъде в безопасност. Магията с духа

започна много бързо да привлича внимание, а ти си искала

 455 

р и ш е л м и й д

да се отървеш от всички доказателства за съществуването на

Джил, за да ликвидираш влиянието на Василиса. – Израже-

нието на Даниела красноречиво потвърждаваше казаното от

мен. Трябваше да спра дотук, но любопитството ми не го поз-

воли. – Тогава защо сега си признаваш?

Даниела сви рамене.

– Защото имаш право. Един ДНК тест ще разкрие исти-

ната. – Разнесоха се потресени ахвания от тези, които въз-

приемаха всичко казано от нея като божествено откровение,

зачудени какво може да означава това. Други пък отказваха

да повярват и я гледаха с насмешка. Даниела, несъмнено раз-

очарована от изтичането на информация, все пак изглеждаше

примирена с разгласяването ѝ. Но усмивката ѝ скоро се стопи,

като се вгледа в мен по-отблизо. – Но бих искала да узная:

коя, за Бога, си ти?

Голяма част от аудиторията също изгаряше от нетърпение

да узнае. Поколебах се. До този момент магията на Соня бе

свършила много добра работа. Постигнахме, макар и засега

не съвсем категорично, приемането на Джил за член на фами-

лията Драгомир. Ако оставим системата да следва нормалния

си ход и ако Лиса спечели изборите, както сега исках, в ско-

ро време можех да разчитам кралицата да изпрати някой от

своите адвокати, за да ми помогне да се прекрати съдебното

преследване срещу мен.

Но докато се взирах в тълпата – пълна с хора, които позна-

вах и уважавах, но които ме бяха осъдили и заклеймили без

нито за миг да се усъмнят във вината ми, – усетих как в гърди-

те ми се разгаря див гняв. Нямаше значение дали бе породен

или не от магията на духа. Още бях бясна заради това, колко

лесно ме заподозряха и обвиниха, и изхвърлиха от живота си.

Не исках да чакам това да се уреди в някакъв кабинет на па-

зителите. Исках да се изправя лице в лице срещу тях. Исках

да узнаят, че съм невинна – или поне относно убийството на

кралицата.

И затова, счупвайки собствения си рекорд по опасно и безраз-

съдно поведение, веднага смъкнах сребърната гривна на Соня.

– Аз съм Роуз Хатауей.

 456 

Г л а в а 3 3

Виковете и крясъците ми подсказаха, че прикритието ми

бе рухнало.

Много очи се приковаха и в Дмитрий. Ейдриън бе сва-