Последна саможертва

ти не си съобщил за това.

Етан изглеждаше готов да побегне, но шансовете му да се

измъкне бяха тъй нищожни, колкото моите или на Дмитрий.

Той поклати бавно глава.

– Таша не би убила никого. – Не беше точно жадуваното

от мен потвърждение за нейното местонахождение, но беше

близко. По-късно пазителите биха могли да изтръгнат повече

от него.

– Роуз! – Кристиан вече бе побеснял от гняв. Като го видях

да ме гледа с такава омраза, ме заболя дори повече, отколкото

от изражението на Таша. – Престани!

Лиса направи няколко колебливи крачки напред. Долових,

че съзнанието ѝ не иска да повярва на това, което казах... но

все още ми вярваше. Замисли се за противоречивата ситуация.

– Зная, че е грешно... но ако използваме внушение върху

заподозрените...

– Не смей дори да го предлагаш! – кресна Таша и обър-

на изгарящите си очи към Лиса. – Стой настрани от това.

На карта е заложено бъдещето ти. Бъдеще, което може да

те направи велика и да постигнеш всички неща, от които се

нуждае нашият народ.

– Бъдеще, което ти ще можеш да манипулираш – осъзнах

 462 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

играта ѝ аз. – Лиса вярва в много от реформите, които ти пред-

лагаш... и си мислиш, че ще успееш да я убедиш и за онези, в

които още не вярва. Особено след като е гадже на племенника

ти. Ето защо ти се бореше толкова упорито за промяната на

закона за кворума. Искаше тя да стане кралица.

Кристиан понечи да пристъпи напред, но Таша го спря, като

го улови за рамото. Това обаче не му попречи да заговори:

– Това е идиотщина. Ако тя е искала Лиса да бъде кралица,

защо е накарала Джеймс да я нападне?

Това и за мен си оставаше загадка, една от пробойните в

моята версия, за която нямах обяснение. Но Дмитрий имаше.

Той се приближи към мен, като продължаваше да е нащрек

заради двамата пазители зад гърба си.

– Защото никой не е трябвало да умре. – Ниският, плътен

глас на Дмитрий отекна съвсем ясно благодарение на добра-

та акустика на залата. Нямаше нужда от микрофон, когато се

обърна към Таша. – Ти не си очаквала Лиса да бъде придружа-

вана от пазител. – Имаше право, осъзнах аз. През онази нощ

Еди беше избран за дежурен пазител при странни обстоятел-

ства и едва бе успял да се върне навреме за срещата на Ам-

броуз с Лиса. – Джеймс вероятно е трябвало само да симулира

нападение и да побегне... но това би се оказало достатъчно,

за да предизвика прилив от симпатия, с което да се увеличи

подкрепата за принцеса Василиса. И точно това се бе случило,

макар и с малко по-трагична развръзка.

Яростта, изписана по лицето на Таша, сега се преобрази

в нещо, което не успях да преценя веднага. Изглеждаше ос-

кърбена от обвиненията ми, но да я обвинява Дмитрий – това

вече ѝ дойде много. Сега имаше вид на дълбоко обидена жена.

Съкрушена. Познавах това изражение. Нали само преди два

часа го бях видяла и върху лицето на Ейдриън.

– Димка, не и ти... – пророни тя.

През очите на Лиса видях как се промениха цветовете в

аурата на Таша, как засветиха по-ярко, когато погледна към

Дмитрий. Видях точно това, което Соня ми бе обяснила, как

аурата разкрива любовта.

– И заради това е натопила мен – промърморих едва чуто.

Никой не ме чу, освен Дмитрий и пазителите около нас.

 463 

р и ш е л м и й д

– Какво? – учуди се Дмитрий.

Само поклатих глава. През цялото това време Таша е про-

дължавала да обича Дмитрий. Знаех го от миналата година, ко-

гато тя му бе предложила да се оженят и да имат деца – шанс,

какъвто малцина мъже дампири получават. Той ѝ бе отказал

и тогава си помислих, че тя е приела да си останат просто

приятели. Но не е било така. Още го обичаше. Когато Лиса

разкри пред Ханс отношенията между Дмитрий и мен, Таша

вече е знаела. Но откога точно? Не бях сигурна в отговора.

Очевидно е знаела за мен и Дмитрий още преди да убие Та-

тяна. Натопявайки ме за убийството, на Таша ѝ се откриваше

възможност отново да бъде с Дмитрий.

Нямаше смисъл да се обясняват личните ѝ мотиви да ми

припише престъплението. Сега най-важното беше убийството

на Татяна. Погледнах към Ханс.

– Зная, че можеш да ме арестуваш. Но не мислиш ли, че

вече имаш достатъчно основания да прибереш и нея, както и

Етан Мур?

Лицето на Ханс остана неразгадаемо. Чувствата му към

мен винаги бяха противоречиви, още от първата ни среща.

Понякога за него бях само смутител на реда. Понякога – дос-

тойна за водач. Той вярваше, че съм убийца, но при все това

ми позволи да говоря пред множеството. Никога не бе харес-

вал много приятелите ми. Какво щеше да направи сега?

Отклони очи от лицето ми и огледа групата пазители, заели

позиции в залата, готови за действие. Кимна им сухо.

– Отведете лейди Озера. И Етан Мур. Ще ги разпитаме.

Имайки предвид, че Таша седеше сред другите посетите-

ли, настъпи паника, когато четирима пазители се насочиха

към нея. Претъпканата зала бе тъй гъсто населена, че не се

размина без малко блъскане. По-изненадваща бе яростната

съпротива на Таша. Спомних си, че е добре тренирана. Не

така, както бяха подготвени пазителите, но достатъчно, за да

ги затрудни при залавянето ѝ. Умееше да раздава ритници и

удари – както и да пробожда кралици – и дори успя да повали

един пазител.