Последна саможертва

ло. Ставахме две, но поне сега знаех, че Мередит е добре.

Ханс продължаваше да е скептичен относно промяната у

Лиса, но не задълба повече.

– Ами Беликов? Вие се заклехте, че той вече не е стригой,

но очевидно с него също нещо не е наред.

Кристиан се размърда до Лиса. Като поддръжник на

 83 

р и ш е л м и й д

Дмитрий той също като нас се вбесяваше от подозренията и

обвиненията срещу него. Лиса заговори, преди Кристиан да

успее да каже каквото и да било.

– Той не е стригой! – Разкаянието ѝ заради мен бе изчезнало

и предишната страст, с която защитаваше Дмитрий, взе връх.

Не очакваше, че разпитът ще се отклони към него, беше се под-

готвила да брани мен и да отстоява алибито си. Ханс изглежда-

ше доволен от реакцията ѝ и я наблюдаваше внимателно.

– Тогава как ще обясните участието му?

– Не го е направил, защото е стригой – рече Лиса, опитвай-

ки се да се овладее. Сърцето ѝ бясно туптеше. – Той отново е

дампир. У него не е останало нищо от стригоя.

– Но той нападна доста пазители, при това не само веднъж.

Имах чувството, че този път Таша иска да се намеси и също

да защити Дмитрий, но вместо това само прехапа устни. На-

право не можах да повярвам. Озера обичаха да говорят какво-

то мислят, при това невинаги бяха тактични.

– Не го е направил, защото е стригой – повтори Лиса. – Освен

това не е убил никого от онези пазители. Нито един. Роуз е на-

правила това, което е направила... ами, не знам защо. Признавам, че тя мразеше Татяна. Всички го знаят. Но Дмитрий... казвам ви, че миналото му като стригой няма нищо общо с това. Той ѝ е по-

могнал, защото е бил неин учител. Мислел е, че е в беда.

– Поведението му е доста крайно за един учител, особено

такъв, който, преди да бъде превърнат в стригой, е бил извес-

тен с уравновесеността и благоразумието си.

– Да, но той не е мислел разумно, защото...

Лиса млъкна, внезапно уловена натясно. Явно по време на

този разпит Ханс твърде бързо бе осъзнал, че ако Лиса е за-

месена в неотдавнашните събития – а не мисля, че засега той

беше убеден в това, – тя щеше да има желязно алиби. Но раз-

говорът с нея му бе дал възможността да се опита да разнищи

една друга загадка: участието на Дмитрий. Дмитрий се беше

пожертвал, замесвайки се явно, въпреки че това означаваше

останалите отново да се изпълнят с недоверие към него. Лиса

смяташе, че ще ги накара да повярват, че действията му могат

да бъдат обяснени със закрилническия инстинкт на бивш учи-

тел, но очевидно не всички вярваха на тази теория.

 84 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Той не е мислил разумно, защото... какво? – настоя Ханс

и впи остър поглед в нея. Преди убийството Ханс вярваше, че

Дмитрий наистина е станал отново дампир. Нещо ми подсказ-

ваше, че все още го вярва, но усещаше, че под носа му има

нещо голямо, което засега му се изплъзваше.

Лиса мълчеше. Не искаше останалите да мислят, че

Дмитрий е стригой. Искаше да повярват в силата ѝ да проме-

ня неживите. Но ако теорията, че Дмитрий е помогнал на своя

ученичка, не бе достатъчно убедителна, цялото недоверие мо-

жеше отново да изплува.

Когато вдигна очи към разпитващите я, приятелката ми

внезапно срещна погледа на Албърта. По-възрастната пази-

телка не каза нищо. Лицето ѝ оставаше неутрално, с харак-

терното за пазителите съсредоточено изражение. Освен това

излъчваше мъдрост и Лиса за кратко използва духа, за да види

аурата ѝ. Цветовете ѝ бяха добри, отчетливи, със силна енер-

гия. Можеше да се закълне, че видя в очите ѝ послание, мно-

гозначително проблясване.

Кажи им, изглежда гласеше посланието. Ще създаде про-

блеми, но няма да са толкова големи, колкото настоящите.

Лиса задържа погледа ѝ, питайки се дали не внушава собстве-

ните си мисли на Албърта. Нямаше значение на кого бе хрум-

нала идеята. Лиса знаеше, че е правилна.

– Дмитрий е помогнал на Роуз, защото... защото двамата

имаха връзка.

Както се бях досетила, Албърта изобщо не беше изненадана,

а по-скоро облекчена да чуе изречената истина. За разлика от нея

Ханс и Стийл бяха доста изненадани. На пръстите на ръката ми

се брояха случаите, когато бях виждала Ханс така шокиран.

– Като казвате, че са имали „връзка“, имате предвид... –

Млъкна, за да потърси подходящите думи. – Имате предвид,

че са имали любовна връзка?

Лиса кимна. Чувстваше се ужасно. Беше разкрила голяма

тайна, която се бе заклела, че никога няма да издаде, но не

я обвинявах. Не и в тази ситуация. Любовта – надявах се –

щеше да оправдае действията на Дмитрий.

– Той я обичаше – промълви Лиса. – Тя го обичаше. Ако ѝ

е помогнал да избяга...

 85 

р и ш е л м и й д

– Той ѝ е помогнал да избяга – прекъсна я Ханс. – Нападнал

е пазителите и е взривил безценните статуи, донесени тук от

Европа!

Лиса сви рамене.

– Е, както казах, той не е действал разумно. Искал е да ѝ

помогне и вероятно е смятал, че е невинна. Би направил всич-

ко за нея и това няма нищо общо с миналото му на стригой.

– Любовта винаги оправдава всичко. – Ханс явно не беше

от романтичните натури.

– Но тя е непълнолетна! – възкликна Стийл. Тази част не

му беше убягнала.