Последна саможертва

та охрана, приятелите ѝ и семейството ѝ... и това при положе-

ние, че никой не е подправил списъка на пазителите с посетите-

лите ѝ. А доколкото знаем, някои посетители изобщо не са били

регистрирани. Сигурно постоянно е имала тайни бизнес срещи.

– Едва ли е имала бизнес срещи в спалнята си по нощни-

ца – възрази Ейб. – Разбира се, предполагам, че това зависи от

естеството на бизнеса.

Лиса се препъна, когато осъзна нещо.

– Амброуз.

– Кой?

– Той е дампир... много красив. Двамата с Татяна са били, хм...

– Имали са връзка? – довърши Кристиан с усмивка, а въ-

просът му прозвуча като отглас от разпита.

Сега Ейб рязко спря. Лиса също и тъмните му очи срещна-

ха нейните.

– Виждал съм го. Прилича на онези секси чистачи на ба-

сейни.

– Той е имал достъп до спалнята ѝ – уточни Лиса. – Но

просто не мога... не зная. Не си го представям като убиец.

– Външният вид често лъже – изтъкна Ейб. – В заседател-

ната зала изглеждаше доста заинтересован от Роуз.

Лиса го изгледа изненадано.

– За какво говориш?

Ейб почеса брадичката си с жест на закоравял злодей.

– Той говори с нея... или ѝ даде някакъв знак. Не съм съв-

сем сигурен, но двамата сякаш си размениха нещо.

Умният, наблюдателен Ейб. Беше забелязал как Амброуз

ми дава бележката, но всъщност не бе разбрал какво точно

става.

 91 

р и ш е л м и й д

– В такъв случай би трябвало да поговорим с него – заклю-

чи Кристиан.

Лиса кимна. В гърдите ѝ се надигнаха объркани чувства.

Беше развълнувана от следата, но в същото време разстроена,

защото това означаваше, че любезният, нежен Амброуз може

да е заподозрян.

– Аз ще се погрижа за това – заяви Ейб безгрижно.

Усетих как Лиса го погледна втренчено. Не можех да видя

изражението ѝ, но видях как Ейб отстъпи неволно крачка на-

зад, а в очите му се мярна едва доловим проблясък на изнена-

да. Дори Кристиан трепна.

– Ще дойда с теб, когато разговаряш с него – заяви прия-

телката ми със стоманена нотка в гласа. – Да не си посмял без

мен да прилагаш някой от онези откачени методи за разпит.

– Искаш да присъстваш на мъченията? – попита с обичай-

ната си безцеремонност набързо окопитилият се Ейб.

– Няма да има такива. Ще поговорим с Амброуз като циви-

лизовани хора, ясно ли е? – Тя отново впи поглед в него и на-

края баща ми сви примирено рамене, сякаш не беше нищо осо-

бено да бъде победен от момиче на половината на възрастта му.

– Чудесно. Ще го направим заедно.

Лиса прие с известно недоверие бързото му съгласие и той

навярно го усети.

– Ще сме заедно – рече Ейб, докато продължаваше да вър-

ви. – Моментът е подходящ – е, доколкото би могло – за раз-

пит. В кралския двор цари известен хаос заради избора на нов

монарх. Всички ще са заети, а и ще пристигнат нови хора.

Поривът на вятъра разроши косите на Лиса. Обещаната горе-

щина вече спускаше тежката си пелена и тя знаеше, че Ейб е прав

за изгрева на слънцето. Май не беше зле да си легне по-рано.

– Кога ще са изборите? – попита тя.

– Веднага щом се погрижат за вечния покой на Татяна. Тези

неща стават бързо. Всички имаме нужда от действащ парла-

мент. Тя ще бъде погребана утре в църквата с церемония и

служба, но няма да има друга процесия. Все още не са се съ-

взели напълно от последната.

Почувствах се донякъде виновна, че Татяна нямаше да по-

лучи полагащото ѝ се кралско погребение, но ако това озна-

 92 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

чаваше да се открие истинският ѝ убиец, смятам, че тя щеше

да е съгласна.

– След като я погребат и започнат изборите – продължи

Ейб, – всички кралски семейства, които желаят, ще могат да

излъчат кандидат за короната – и разбира се, ще го направят.

Никога не сте присъствали на избор на монарх, нали? Интере-

сен спектакъл е. Разбира се, преди гласуването всички канди-

дати ще бъдат подложени на изпитания.

Имаше нещо застрашително в начина, по който произнесе

думата „изпитания“, но мислите на Лиса се бяха отнесли дру-

гаде. Татяна беше единствената кралица, която тя познаваше,

и осъзнаването, че ще се промени изцяло режимът на кралско-

то управление, ѝ подейства разтърсващо.

– Един нов крал или кралица могат да променят всичко – за

добро или лошо. Надявам се да изберат добър монарх. Може

би някой от семейство Озера. От хората на Таша. – Погледна с

надежда към Кристиан, който само сви рамене. – Или Ариана

Шелски. Харесвам я. Не че има значение кого харесвам аз –

додаде Лиса горчиво. – Като се има предвид, че нямам право

да гласувам. – Гласовете на Кралския съвет бяха решаващи за

победителя на изборите, така че тя отново бе изключена от

законния изборен процес на мороите.

– Около номинациите ще има много работа – обясни Ейб,

подминавайки последния ѝ коментар. – Всяко семейство ще

иска да излъчи някого, който ще защитава интересите му, но

и в същото време да има реални шансове при гласуването...

– Оох!

Бях изтръгната рязко от пресметливия свят на политиката

на мороите и безпощадно запратена обратно сред пущинака

на Западна Вирджиния. Нещо твърдо и всепомитащо ме тръш-

на връз коравата земя. Листа и клони одраскаха лицето ми.

Силни ръце ме задържаха долу и гласът на Дмитрий заговори

в ухото ми.

– Трябваше просто да се скриеш в града – рече, леко разве-