Последна саможертва

– Роуз е на осемнадесет – поправи го Лиса.

Ханс я изгледа строго.

– Мога да смятам, принцесо. Освен ако през последните

няколко седмици помежду им не е разцъфнала някаква кра-

сива, трогателна любов – докато той е бил в изолация, – то

тогава във вашето училище са ставали неща, за които някой е

трябвало да докладва.

Лиса не каза нищо, но с периферното си зрение виждаше

Кристиан и Таша. Те се опитваха да запазят невъзмутими из-

ражения, но беше очевидно, че новините не бяха изненада

за тях, което без съмнение потвърждаваше подозренията на

Ханс, че са ставали нередни неща. Всъщност аз не бях осъз-

нала, че Таша знае за мен и Дмитрий, и се почувствах малко

зле. Дали е знаела, че аз съм била една от причините той да я

отхвърли? И ако е знаела, на още колко други също им е било

известно? Вероятно Кристиан ѝ бе казал, но нещо ми подсказ-

ваше, че и други вече бяха започнали да се досещат. След на-

падението над Академията, реакцията ми сигурно е била дос-

та показателна за чувствата ми към Дмитрий. Може би да се

каже сега на Ханс, не беше кой знае колко голямо разкритие.

Тайната не би могла да остане такава още дълго.

Албърта се прокашля и най-сетне заговори:

– Мисля, че в момента имаме много по-важни неща, за ко-

ито да се безпокоим, отколкото да нищим някаква любовна

история, която може да я е имало, а може и да не е.

Стийл я стрелна невярващо с поглед и удари с юмрук по

масата.

 86 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Това е много сериозно. Ти знаела ли си?

– Всичко, което знам, е, че се отдалечаваме от същността –

отвърна тя, ловко избягвайки въпроса. Албърта беше около

двадесет години по-възрастна от Стийл и строгият поглед,

който му хвърли, ясно казваше, че той се държи детински и

само ѝ губи времето. – Мисля, че сме се събрали тук, за да

разберем дали госпожица Хатауей е имала съучастници, а не

да се ровим в миналото ѝ. И така, засега можем със сигурност

да кажем, че единственият, който ѝ е помогнал, е бил Беликов

и той го е направил заради безразсъдно привличане. Това го

прави беглец и глупак, но не и стригой.

Никога не съм мислила за връзката си с Дмитрий като за

„безразсъдно привличане“, но думите ѝ бяха посрещнати с

разбиране. Нещо в израженията на Ханс и Стийл ме караше

да мисля, че много скоро целият свят щеше да узнае за нас, ала

това беше нищо в сравнение с убийство. И ако това беше още

едно доказателство, че Дмитрий вече не е стригой, то тогава,

ако някога го заловяха, щяха да го затворят, но не и да го про-

нижат със сребърен кол. Благодаря ти за милостта, Господи.

Разпитът на Лиса продължи още малко, преди пазителите

да решат, че тя не е замесена в моето бягство (поне не мо-

жеха да докажат нейно участие). Тя се беше справила добре,

преструвайки се през цялото време на изненадана и объркана,

дори успя да пролее и няколко сълзи, докато признаваше кол-

ко се е излъгала в мен. Беше подкрепила представлението си с

малко внушение – не толкова силно, че да промие мозъците на

разпитващите я, но достатъчно, за да превърне първоначал-

ния гняв на Стийл в съчувствие. Беше ми по-трудно да отгат-

на какво мислеше Ханс, но докато групата си тръгваше, той

напомни на Таша и Кристиан, че по-късно ще говори с всеки

един от тях, за предпочитане насаме.

През това време следващият чакаше на горещия стол в ко-

ридора: Еди. Лиса му се усмихна като на приятел. Нямаше

никакъв признак, че двамата са част от заговор. Еди ѝ кимна

в отговор и в следващия миг го повикаха в стаята за разпити.

Лиса се притесняваше за него, но аз знаех, че самоконтро-

лът му на пазител ще му помогне да се придържа към тяхната

версия. Едва ли щеше да пролее няколко сълзи като Лиса, но

 87 

р и ш е л м и й д

не по-зле от нея щеше да се престори на шокиран от моето

„предателство“.

Когато излязоха от сградата, Таша се раздели с Кристиан и

Лиса, като преди това ги предупреди да са много внимателни.

– Засега се измъкнахте невредими от тази история, но не

мисля, че пазителите изцяло са ви оневинили. Особено Ханс.

– Хей, мога да се погрижа за себе си – заяви Кристиан.

Таша завъртя очи.

– Да. Виждам какво става, когато ви оставят да правите

каквото ви хрумне.

– Хей, не се вкисвай само защото не сме ти казали! – въз-

кликна Кристиан. – Нямахме време, а и не биваше да замес-

ваме твърде много хора. Освен това ти вече достатъчно си

участвала в откачени планове.

– Вярно е – призна леля му. За нея едва ли можеше да се

каже, че е модел за подражание, когато ставаше въпрос за

спазване на правилата. – Просто всичко се усложни прекалено

много. Роуз е бегълка. А сега и Дмитрий... – Въздъхна и няма-

ше нужда да довърши, за да се досетя какво мисли. В очите ѝ бе

стаена тъга, която ме накара да се почувствам виновна. Също

като всички нас, Таша искаше да се възстанови репутацията

на Дмитрий. С освобождаването на заподозрената убийца на

кралицата шансовете му отново да бъде приет, бяха сериозно

намалели. Аз наистина исках той да не се бе замесвал и се

надявах настоящия ми план за бягство да сработи.

– Всичко ще се оправи – увери я Кристиан. – Ще видиш. –

Въпреки думите си обаче не изглеждаше чак толкова уверен