Последна саможертва

Наблягам на започва. Защото внезапно усетих как друг сън, сътворен от духа, се материализира около мен.

Очевидно се очертаваше доста оживена нощ.

 138 

Г л а в а 1 1

Стегнах се в очакване отново да се появят братята Даш-

ков с някой последен „съвет“. Вместо това видях...

– Ейдриън!

Изтичах през градината, в която се бях появила, и обвих ръце

около него. Той ме прегърна силно и ме повдигна от земята.

– Малък дампир – промълви, след като отново ме пусна

долу. Ръцете му останаха обвити около кръста ми. – Лип-

сваше ми.

– Ти също ми липсваше. – Не лъжех. Откачените събития от

последните няколко дни напълно бяха преобърнали живота ми,

затова да бъда с него – макар и само насън, – беше страхотно

успокояващо. Повдигнах се на пръсти и го целунах, наслажда-

вайки се на краткия миг топлина и покой, когато устните ни се

срещнаха.

– Добре ли си? – попита той, когато се отдръпнахме един

от друг. – Не ми казват почти нищо за теб. Твоят старец ме

уведоми, че си в безопасност и алхимиците ще го предупре-

дят, ако нещо се оплеска.

Не си дадох трудa да го осветля, че това навярно няма как

да стане, имайки предвид, че Ейб не подозираше, че сме се

впуснали в непредвидено приключение сред пущинаците с ня-

какви горски вампири.

– Добре съм – уверих го. – Обаче ми е скучно. Заседнали

сме в този затънтен град. Не вярвам някой да дойде да ни тър-

си. Не мисля, че ще искат.

 139 

р и ш е л м и й д

По красивото му лице се изписа облекчение и осъзнах кол-

ко много се е тревожил.

– Радвам се. Роуз, не можеш да си представиш какво е тук.

Те не само разпитват всички предполагаеми замесени. Пази-

телите правят най-различни планове как да те открият и зало-

вят. Непрекъснато се говори за „смъртоносна мисия“.

– Е, няма да ме намерят. Намирам се на усамотено място.

Много усамотено.

– Иска ми се да можех да дойда с теб.

Все още изглеждаше загрижен и аз притиснах пръст към

устните му.

– Не. Не го казвай. По-добре е да си там, където си сега, и

е по-добре да не си забъркан с мен повече, отколкото вече си.

Разпитваха ли те?

– Да, не научиха нищо полезно от мен. Алибито ми е почти

желязно. Привикаха ме, когато отидох да намеря Михаил, за-

щото ние говорихме с...

– Зная. С Джо.

Изненадата му не трая дълго.

– Малък дампир, шпионирала си.

– Трудно е да се сдържа.

– Знаеш ли, колкото и да ми харесва идеята някой винаги да

знае кога съм в беда, все пак се радвам, че никой не е свързан

с мен. Не съм сигурен, че ми се иска да надничат в главата ми.

– Не мисля, че някой би искал да наднича в главата ти. Не е

лесно да се живее животът на Ейдриън Ивашков. – В очите му

блеснаха развеселени искри, но бързо угаснаха, когато отно-

во превключих на делова вълна. – Както и да е. Да, подслушах

как Лиса... хм, разпита Джо. Работата е сериозна. Какво каза

Михаил? Ако Джо е излъгал, това зачерква половината от до-

казателствата срещу мен. – И макар и само теоретично, също

и алибито на Ейдриън.

– Ами, не е съвсем наполовина. Щеше да бъде по-добре,

ако Джо беше казал, че си била в стаята си по време на убий-

ството, вместо да си признае, че е ненадежден свидетел, който

не си спомня нищо. Също така щеше да е по-добре, ако не бе

направил признанията си под влияние на внушението на Лиса.

Михаил не може да докладва за тях.

 140 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Въздъхнах. Тъй като постоянно се движех с морои, които

владеят духа, вече бях започнала да смятам внушението за да-

деност. Лесно беше да забравя, че сред мороите това е табу,

нещо, заради което сериозно можеш да загазиш. Всъщност

Лиса не само щеше да загази, задето незаконно го е използ-

вала. Можеше още да я обвинят, че просто е накарала Джо да

каже това, което е искала. Всичко, което би изрекъл в моя за-

щита, щеше да е подозрително. Никой нямаше да му повярва.

– Освен това – продължи Ейдриън с нещастно изражение, –

ако казаното от Джо се разчуе, всички ще узнаят за действи-

ята на майка ми, плод на криворазбраната ѝ любов към мен.

– Съжалявам – промълвих и обвих ръце около него. Той

постоянно се оплакваше от родителите си, но наистина обича-

ше майка си. Зная, че за него беше трудно да узнае, че е под-

купила свидетеля. Знаех също и че страдаше заради смъртта

на Татяна. Явно напоследък все на страдащи мъже налитах. –

Макар наистина да се радвам, че така те изчисти от евентуал-

ни подозрения.

– Постъпила е глупаво. Ако някой разбере, майка ми яко

ще загази.

– В такъв случай какво каза Михаил?

– Смята да намери Джо и да го разпита насаме. Ще започне

оттам. Засега не можем да направим кой знае какво с тази ин-

формация. Тя е полезна за нас... но не и за съда.

– Да – промърморих, като се опитах да потисна разочаро-

ванието си. – Предполагам, че е по-добре от нищо.

Ейдриън кимна, сетне пропъди мрачното си настроение по

онзи свой нехаен начин. Без да ме пуска, отстъпи една крачка,

погледна надолу към мен и се усмихна.

– Между другото, много хубава рокля.

Смяната на темата ме сепна, макар че досега вече би тряб-

вало да съм свикнала с чудатостите му. Проследих погледа му

и забелязах, че нося една моя стара черна рокля, доста секси,

с която бях облечена, когато Виктор бе използвал магията на