Последна саможертва

– Всъщност според закона може. Съгласно условията за

номиниране, всеки член на кралска фамилия може да се кан-

дидатира за трона. Това е всичко, което е записано. Един член

от всяка фамилия. Не се споменава от колко души трябва да

се състои семейството, както е в случая с правото ѝ да гласува

в съвета. Тя просто се нуждае от три номинации, а законът не

определя от коя фамилия трябва да бъдат направени.

Виктор говореше толкова точно и ясно, все едно цитираше

от някой учебник по право. Запитах се дали знае наизуст всич-

ки закони. Предполагам, че ако някой смята да прави кариера,

като нарушава законите, то навярно би трябвало добре да ги

познава.

– Който е писал този закон, вероятно е предположил, че

кандидатите ще имат и други членове на семейството. Просто

не са си дали труд изрично да го уточнят. Това ще кажат, кога-

то Лиса се кандидатира. Ще се противопоставят.

– Онези, които ѝ отказват правото на глас в съвета заради

един ред в закона, където се споменава друг член на семейство-

 135 

р и ш е л м и й д

то, могат да се противопоставят колкото си искат. Ако техният

аргумент е, че всяка подробност трябва да се взима предвид, то

би трябвало да направят същото и по отношение на изборния

закон, където, както вече казах, не се споменава нищо за необ-

ходимостта от друг член на фамилията. – Устните на Виктор се

извиха в усмивка, супер уверена. – Казвам ти, че според закона

няма абсолютно нищо, което да ѝ попречи да го направи.

– Ами възрастта ѝ? – изтъкнах. – Принцесите и принцове-

те, които се кандидатират, винаги са стари. – Титлата принц

или принцеса се полагаше на най-възрастния член на фамили-

ята и по традиция съответно те се кандидатираха за крал или

кралица. Семейството можеше да реши да номинира някой по-

подходящ, но дори и тогава – доколкото знаех – винаги беше

някой по-възрастен и опитен.

– Единственото условие за възрастта е кандидатът да е пъл-

нолетен – отвърна Виктор. – Тя е на осемнадесет. Отговаря на

изискването. Останалите фамилии имат по-големи възмож-

ности за избор, така че съвсем естествено е да изберат някой,

който изглежда по-опитен. В случая с Драгомир? Е, в момента

няма кой друг, нали? Освен това младите монарси не са пре-

цедент. Има една много известна кралица, Александра, която

не е била много по-възрастна от Василиса. Много обичана,

забележителна. Статуята ѝ се намира до входа на църквата.

Размърдах се неловко.

– Всъщност... хм, вече не е там. Взриви се.

Виктор се слиса. Очевидно беше чул за бягството ми, но не

и всички подробности.

– Това не е важно – заявих припряно, чувствайки се ви-

новна, че косвено съм отговорна за взривяването на статуята

на прославената кралица. – Цялата тази идея да използваме

Лиса, е абсурдна.

– Ти няма да си единствената, която мисли така – съгла-

си се Виктор. – Те ще спорят. Ще влязат в словесен двубой.

Накрая законът ще надделее. Ще трябва да приемат кандида-

турата ѝ. Тя ще се яви на изпитите и вероятно ще ги вземе.

После, когато дойде време за гласуване, според закона за тези

процедури се изисква още един член на семейството, който да

подкрепи вота.

 136 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Главата ми вече напълно се замая. Чувствах се умствено

изтощена да слушам всички тези вратички в закона и юриди-

чески хватки.

– Я го кажи направо и на прост език – наредих му.

– Когато настъпи моментът за гласуване, тя няма да може

да бъде избрана. Няма семейство, което да изпълни условията

за реалните избори. С други думи, според закона тя може да

се кандидатира и да вземе изпитите. Но никой няма да може да

гласува за нея, защото тя няма семейство.

– Това е... идиотско.

– Съгласен съм. – Той замълча. Не мисля, че някой от нас

двамата някога е очаквал да сме съгласни за нещо.

– Лиса ще се възпротиви на идеята. Тя никога не е искала

да бъде кралица.

– Нищо ли не разбра от това, което ти казах? – възкликна

Виктор раздразнено. – Тя няма да бъде кралица. Не може.

Това е лошо написан закон за ситуация, която никой не е пред-

видил. Истинска бъркотия. Ще доведе до задънена улица из-

борите и ще ги забави толкова много, че ще разполагаме с

нужното допълнително време, за да открием брата или сестра-

та на Василиса, както и кой е убил Татяна.

– Хей! Вече ти казах: тук няма „ние“. Аз няма да...

Виктор и Робърт се спогледаха.

– Уредете номинацията на Василиса – прекъсна ме Вик-

тор. – Ще се свържем с теб много скоро, за да се уговорим

къде ще се срещнем и да започнем търсенето на новия член на

рода Драгомир...

– Това не е...

Събудих се.

Мигновената ми реакция беше да изругая, но сетне си

спомних къде се намирам и запазих ругатните за себе си. Ви-

дях силуета на Дмитрий в ъгъла, застанал нащрек и бдителен.

Не исках да разбере, че съм будна. Затворих очи и се нагла-

сих по-удобно, като се надявах този път истинският сън да

блокира братята Дашков и абсурдните им планове. Лиса да

се кандидатира за кралица? Беше лудост. И все пак... не беше

кой знае колко по-откачено от повечето неща, които бях на-

правила.

 137 

р и ш е л м и й д

Пропъдих тези мисли и позволих на тялото ми да се отпус-

не. Почувствах как започва да ме обгръща истинският сън.