Последна саможертва

но като герой.

– Не залагай много на това. – В гърдите ми се надигна

гняв, едновременно заради намека му, а и защото в минало-

то бе причинил големи неприятности на двама ни с Дмитрий.

С огромно усилие на волята, изрекох с нисък, застрашителен

глас: – Аз ще намеря теб. И вероятно няма да доживееш да

стигнеш до затвора.

– Вече установихме, че убийството не е сред умения-

та ти. – Виктор се отпусна в едно от креслата и се настани

удобно сред възглавничките. Робърт продължаваше да стои

прав с онова застинало изражение на лицето. – Сега трябва

да разберем защо някой ще иска да убие покойната кралица.

Дразнещата ѝ и надменна личност едва ли би била мотив,

макар че сигурно е помогнала. Хората вършат подобни неща

заради власт и за да подпомогнат осъществяването на целите

си. От това, което чух, най-спорното последно действие на

Татяна е онзи закон за възрастта – да, същият. Този, който

те кара да ме гледаш толкова навъсено. Явно нейният убиец

е бил против.

Изобщо не желаех да се съгласявам с Виктор. Не желаех да

водя разумен разговор с него. Исках единствено да уловя ня-

какъв знак къде се намира той в реалния свят, а след това ис-

ках да се опитам отново да ударя тази невидима стена. Щеше

да си заслужава риска, ако можех поне малко да му навредя.

Затова бях малко изненадана, когато се чух да казвам:

 130 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Или, който го е направил, е искал да прокара нещо още

по-лошо, много по-тежко за дампирите. Някои смятат, че дек-

ретът е твърде либерален.

Признавам си, че да изненадам Виктор Дашков, е една от

големите радости в живота ми. В момента изпитах това удо-

волствие, като видях как веждите му се повдигнаха смаяно. Не

беше лесно да изкажеш предположение, за което такъв май-

стор на интригата не се е досетил.

– Интересно – промълви накрая. – Може би съм те подце-

нявал, Роуз. Това беше блестящо умозаключение.

– Ами, хм... не беше точно мое умозаключение.

Виктор зачака напрегнато. Дори Робърт излезе от замая-

ността си и впери поглед в мен. Усещането беше зловещо.

– Беше на Татяна. Искам да кажа, не е било умозаключе-

ние. Тя ми го каза направо... или по-точно го е написала в бе-

лежката, която ми остави. – Какви ги плещех пред тези типо-

ве? Поне отново изненадах Виктор.

– Татяна Ивашков ти е оставила бележка, съдържаща тай-

на информация? За какво?

Прехапах устни и насочих вниманието си към една от кар-

тините. На нея бе изобразена елегантна жена морой със съ-

щите онези нефритенозелени очи, каквито имаха повечето от

рода Дашков и Драгомир. Внезапно се запитах дали Робърт не

бе създал този сън, използвайки декора на някое от именията

на Дашков от тяхното детство. Движението, което зърнах с

периферното си зрение, ме накара да насоча отново внимани-

ето си към двамата братя.

Виктор стана и направи няколко крачки към мен, изгарящ

от любопитство и вперил лукавия си поглед в мен.

– Има още. Какво друго ти е казала? Тя е знаела, че е в

опасност. Знаела е, че този закон е причината за заплаха... но

това не е било единственото, което ти е доверила, нали?

Останах безмълвна, но в главата ми започна да се оформя

една налудничава идея. Наистина обмислях дали Виктор не

би могъл да ми помогне. Разбира се, имайки предвид неотдав-

нашното минало, идеята не беше чак толкова налудничава, все

пак го бях измъкнала от затвора, за да получа помощта му.

– Татяна ми довери... – Дали да го изрека? Трябва ли да

 131 

р и ш е л м и й д

издам една тайна, която дори Лиса не знае? Ако Виктор узна-

еше, че съществува и друг представител на фамилията Драго-

мир, би могъл да го използва за някой от пъклените си плано-

ве. Как? Не бях сигурна, но отдавна се бях научила да очаквам

всичко от него. При все това... Виктор знаеше много тайни

на мороите. Щеше да ми достави удоволствие да наблюдавам

как двамата с Ейб ще „кръстосат“ умове. Освен това не се

съмнявах, че голяма част от тайните се отнасят до родовете

Драгомир и Дашков. Преглътнах. – Татяна ми каза, че има още

един Драгомир. Че бащата на Лиса е имал любовна връзка, от

която се родило дете, и ако успея да го открия, ще помогна на

Лиса да получи полагащото ѝ се място в Кралския съвет.

Когато Виктор и Робърт се спогледаха изумено, разбрах,

че планът ми се е сгромолясал. Виктор нямаше да ми издаде

никаква тайна. Вместо това аз го бях снабдила с ценна инфор-

мация. По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Той насочи вниманието си отново към мен. Гледаше ме със

замислено изражение.

– Така. Ерик Драгомир не е бил светецът, на какъвто толко-

ва често се правеше.

Стиснах юмруци.

– Не говори лошо за баща ѝ.

– Не бих си го и помислил. Много харесвах Ерик. Но, да...

ако това наистина е вярно, тогава Татяна е права. Василиса

технически ще има семейство и либералните ѝ възгледи биха

причинили доста брожения в съвета, чиито членове изглежда

никога не променят гледните си точки. – Засмя се. – Да, опре-

делено смятам, че това би разстроило мнозина, включително

и убиеца, който иска да притисне дампирите. Предполагам, че

който и да е той, не би искал това да се разчуе.

– Някой вече се е опитал да унищожи документите, свърз-