Последна саможертва

ващи бащата на Лиса с любовницата му. – Отново говорех,

без да мисля, и се мразех за това. Не исках да издавам повече

информация на двамата братя. Не исках всичко да изглежда

така, сякаш сме съучастници в тази история.

– Чакай да отгатна – рече Виктор. – Това искаш да напра-

виш, нали? Да откриеш копелето на Драгомир.

– Хей, не...

 132 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Това е просто израз – прекъсна ме той. – Доколкото ви

познавам вас двете – а аз съм сигурен, че е така, – Василиса

отчаяно се опитва да изчисти името ти в двора, докато вие

двамата с Беликов сте се впуснали в едно сексуално заредено

приключение, за да откриете нейния брат или сестра.

– Ти изобщо не ни познаваш – изръмжах. Сексуално заре-

дено приключение, как ли пък не!

Той сви рамене.

– Лицето ти е достатъчно красноречиво. И наистина, иде-

ята не е никак лоша. Не е велика, но не е лоша. Ако се даде

кворум на фамилията Драгомир, ти ще имаш възможност да

се защитиш пред съвета. Предполагам, че не разполагате с ня-

какви следи?

– Работим по въпроса – смънках уклончиво.

Виктор погледна към Робърт. Знаех, че двамата нямат те-

лепатична връзка, но докато си разменяха погледи, имах чув-

ството, че мислят за едно и също нещо и сега го потвърждават.

Накрая Виктор кимна и се извърна към мен.

– Много добре тогава. Ние ще ти помогнем. – Изрече го

така, сякаш неохотно се съгласяваше да ми направи огромна

услуга.

– Не се нуждая от помощта ви!

– Разбира се, че се нуждаеш. Случаят надхвърля твоите

възможности, Роуз. Навлизаш в опасните и зловещи води на

сложната политика – нещо, в което нямаш опит. Няма нищо

срамно да си го признаеш, както и аз не се срамувам да при-

зная, че в една неразумна, зле планирана юмручна схватка ти

със сигурност би победила.

Още един съмнителен комплимент.

– Справяме се съвсем добре. Един алхимик ни помага. –

Ето. Това щеше да му покаже чии възможности са надхвърле-

ни. И за свое удовлетворение мога да заявя, че той наистина

изглеждаше леко впечатлен. Съвсем леко.

– По-добре, отколкото очаквах. Твоят алхимик попаднал ли

е на някаква следа, нещо за местонахождението на издирвана-

та личност?

– Тя работи по въпроса – осведомих го.

Той въздъхна разочаровано.

 133 

р и ш е л м и й д

– В такъв случай ще ни е нужно време, нали? За две неща:

разследването на Василиса в двора и откриването на това

дете, с което вие сте се заели.

– Ти си този, който се държи така, все едно че знае всичко –

изтъкнах аз. – Предположих, че ти е известно нещо за това.

– За мое огромно разочарование, не. – Всъщност Виктор

не звучеше чак толкова разочарован. – Но веднага щом като

попаднете на следа, уверявам те, ние ще бъдем много полезни

в разнищването ѝ. – Отиде при брат си и го потупа успокои-

телно по ръката. Робърт го погледна с обожание. – Пак ще те

посетим. Съобщи ни, когато разполагате с нещо полезно, и

тогава ще се срещнем с вас.

Очите ми се разшириха.

– Няма да направиш нищо подобно... – Поколебах се. Бях

позволила Виктор да избяга в Лас Вегас. Сега той ми предла-

гаше да дойде при мен. Може би щях да имам възможност да

поправя грешката си и да изпълня предишната си заплаха към

него. Побързах да замажа неволно изпуснатите думи. – Как да

съм сигурна, че мога да ти вярвам?

– Няма как – заяви ми той най-нагло. – Ще трябва да приемеш

на доверие поговорката, че врагът на твоя враг ти е приятел.

– Винаги съм мразила тази поговорка. Ти винаги ще бъдеш

мой враг.

Изненадах се, когато Робърт внезапно се оживи. Изгледа

ме свирепо и пристъпи напред.

– Брат ми е добър, сенчесто момиче! Ако го нараниш... ако

го нараниш, ще си платиш. И следващия път няма да се вър-

неш. Светът на мъртвите няма да те пусне за втори път.

Бях достатъчно здравомислеща, че да вземам насериозно

приказките на един откачен, но последните му думи направо

смразиха кръвта ми.

– Твоят брат е психо...

– Стига, стига. – Виктор отново потупа успокоително Ро-

бърт по ръката. Все още озъбен насреща ми, по-младият брат

на Дашков отстъпи, но бях готова да се обзаложа, че неви-

димата стена отново е издигната. – Няма полза от подобни

пререкания. Губим си времето, а не разполагаме с много. Нуж-

даем се от повече. Изборите за монарх могат да започнат все-

 134 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

ки момент и убиецът на Татяна ще има предимство в тях, ако

наистина съществува някакъв таен план. Трябва да забавим

изборите не само за да попречим на плановете на убиеца, но

и за да разполагаме с време, необходимо, за да си свършим

работата.

Всичко това вече започна да ми писва.

– Нима? И как предлагаш да го направим?

Виктор се усмихна.

– Като издигнем кандидатурата на Василиса за кралица.

Тъй като си имах работа с Виктор Дашков, не би трябвало

да се изненадвам от нищо, което каже. Фактът, че продължава-

ше да ме хваща неподготвена, беше поредното доказателство

за размерите на лудостта му.

– Това – заявих – е невъзможно.

– Не съвсем – отвърна той.

Вдигнах раздразнено ръце.

– Ти изобщо схвана ли за какво говорехме? Цялата работа

се свежда до това, Лиса да получи пълни права в обществото

на мороите. Та тя дори не може да гласува! Как ще се канди-

датира за кралица?