Последна саможертва

синя тениска. Дрехите прилепваха по тялото му, подчертавай-

ки всеки мускул. Изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл

от корицата на „Джентълменс Куотърли“.

– Здравей – рече той, искрено изненадан.

– Здравей – отвърна Лиса. – Чудехме се дали може да по-

говорим с теб?

Амброуз наклони леко глава към стаята.

– В момента съм малко зает.

Зад него Лиса видя маса за масажи, върху която по корем

лежеше жена морой. Долната половина на тялото ѝ бе покрита

с кърпа, но гърбът ѝ беше гол и лъщеше на мъждивата светли-

на в стаята, в която горяха ароматни свещи и се носеше приг-

лушена музика в стил ню ейдж.

 176 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Леле! – възкликна Ейдриън. – Не си губиш времето,

нали? Тя е в гроба само от няколко часа, а вече си ѝ намерил

заместничка.

По-рано през деня, малко преди залез слънце, Татяна най-

после бе положена в мястото на вечния ѝ покой. Погребение-

то не беше толкова тържествено, какъвто бе първоначалният

замисъл.

Амброуз го изгледа остро.

– Жената вътре е моя клиентка. Това ми е работата. За-

бравяш, че някои от нас трябва да работят, за да си изкарат

прехраната.

– Моля те, може ли да поговорим? – попита Лиса и пристъ-

пи пред Ейдриън. – Няма да ти отнемем много време.

Амброуз изгледа приятелите ми и въздъхна. Извърна се

към стаята.

– Лорейн? Трябва да изляза за малко. Ей сега ще се върна,

става ли?

– Става – извика жената. Тя се размърда и се извърна с лице

към него. Беше по-стара, отколкото очаквах, някъде около че-

тиридесет и пет годишна. Предполагам, че щом си плащаш за

масаж, масажистът ти може да е на половината на годините

ти. – Върни се по-бързо.

Той ѝ отправи една ослепителна усмивка, която изчезна,

щом се озова сам с приятелите ми.

– Добре, какво става? Не ми харесват физиономиите ви.

Амброуз може и да се бе отклонил напълно от нормалния

живот за един дампир, но беше обучен като всеки пазител.

Беше наблюдателен. Винаги нащрек за потенциални заплахи.

– Ние, хм, искаме да поговорим с теб за... – Лиса се поко-

леба. Да говориш за разследвания и разпити, бе едно, но да ги

провеждаш, съвсем друго. – За убийството на Татяна.

Амброуз повдигна вежди.

– А, разбирам. Не съм сигурен какво мога да кажа, освен

че според мен Роуз не го е извършила. Не мисля, че и ти го

вярваш, въпреки всичко, което става напоследък. Всички при-

казват колко си шокирана и разстроена. Печелиш големи сим-

патии заради това, че си била излъгана и подведена от толкова

опасна и престъпна приятелка.

 177 

р и ш е л м и й д

Лиса усети как страните ѝ пламват. Заклеймявайки ме пуб-

лично и отричайки се от приятелството ни, Лиса се предпаз-

ваше от неприятности. Такъв съвет ѝ бяха дали Ейб и Таша, и

Лиса знаеше, че е разумен. Ала въпреки че всичко беше прес-

трувка, тя се чувстваше виновна. Кристиан тутакси се притече

в нейна защита.

– Зарежи тези приказки. Не става дума за това.

– Тогава за какво става дума? – попита Амброуз.

Лиса побърза да вземе нещата в свои ръце. Опасяваше се,

че Кристиан и Ейдриън ще разстроят Амброуз и така ще бъде

по-трудно да получат отговори.

– Ейб Мазур ни каза, че в съдебната зала си казал или, ъ-ъ,

направил нещо на Роуз.

Амброуз доби шокирано изражение и трябва да му при-

зная, че беше много убедителен.

– Направил съм нещо? Какво означава това? Нима Мазур

смята, че аз... какво, ударил съм я пред всички онези хора?

– Не зная – призна Лиса. – Той просто е видял нещо, това

е всичко.

– Пожелах ѝ късмет – заяви Амброуз, като все още изгле-

ждаше обиден. – Имам право, нали?

– Да, да. – Лиса бе решила да поговори с Амброуз преди

Ейб, страхувайки се, че методите на баща ми може да включ-

ват доста физическо насилие. Сега обаче се питаше дали ще се

справи. – Виж, ние просто се опитваме да открием истинския

убиец на кралицата. Ти беше близък с нея. Ако има нещо – как-

вото и да е, – което знаеш и което може да ни помогне, ще сме

ти много благодарни. Наистина се нуждаем от помощта ти.

Амброуз ги изгледа любопитно. После внезапно разбра.

– Вие мислите, че аз съм го направил! За това е всичко. –

Никой не каза нищо. – Не мога да повярвам! Пазителите вече

ми дадоха да разбера, че ме подозират... но вие? Мислех, че ме

познавате по-добре

– Ние изобщо не те познаваме – заговори Ейдриън с равен

тон. – Знаем само, че си имал свободен достъп до леля ми. –

Посочи към вратата. – И очевидно не си се помайвал, за да ѝ

намериш заместничка.

– Не чу ли, когато казах, че това ми е работата? Аз ѝ правя

 178 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

масаж, това е всичко. Не е гадно и мръсно. – Амброуз поклати

безсилно глава и прокара пръсти през кестенявата си коса. –

Връзката ми с Татяна също не беше мръсна. Аз я харесвах и

бях загрижен за нея. Никога не бих я наранил.

– Не сочат ли статистиките, че обикновено убийците са

сред най-близките на жертвата? – обади се Кристиан.

Лиса изгледа сърдито и него, и Ейдриън.

– Престанете. И двамата. – Извърна се отново към Амбро-

уз. – Никой не те обвинява в нищо. Но ти си прекарвал доста

време с Татяна. А и Роуз ми каза, че си бил разстроен от зако-

на за възрастта.

– Когато за пръв път чух за него, да – съгласи се Амбро-