Последна саможертва

уз. – Но дори и тогава казах на Роуз, че трябва да има някаква

грешка. Нещо, за което не знаем. Татяна никога не би застра-

шила живота на дампирите, без да има основателна причина.

– Като например да се направи на добра пред всички онези

ужасни кралски потомци? – подметна Кристиан.

– Мери си приказките! – предупреди го Ейдриън.

Лиса не можеше да реши кое е по-дразнещо: двамата ѝ ка-

валери да се обединят в словесен двубой срещу Амброуз или

да се заяждат помежду си.

– Не! – Гласът на Амброуз прокънтя в празния коридор. –

Тя не искаше да го прави. Но ако не го беше направила, щяха

да се случат по-лоши неща. Има такива, които искаха – и все

още го искат – да съберат всички дампири, които не се бият, и

да ги принудят със сила да го правят. Татяна прокара закона за

възрастта, за да попречи на това.

Възцари се тишина. Аз вече го знаех от бележката на Та-

тяна, но за приятелите ми новините бяха шокиращи. Амброуз

продължи да говори, вече напълно окопитил се.

– Тя всъщност бе отворена и към други новости. Искаше

да изследва духа. Одобряваше идеята мороите да се научат да

се бият.

Тук вече Ейдриън не се сдържа. Онази сардонична маска

все още бе на лицето му, но долавях и болка и тъга. Погребе-

нието на Татяна сигурно е било трудно изпитание за него, а да

чуе външни хора да разкриват информация за някого, когото

бе обичал, навярно бе мъчително.

 179 

р и ш е л м и й д

– Е, аз не съм спал с нея като теб – процеди той, – но също я

познавах доста добре. Тя никога не е казвала нито дума за това.

– Не и публично – съгласи се Амброуз. – Дори и насаме.

Само малцина го знаеха. Тя бе събрала малка група морои,

които тайно се тренираха – мъже и жени на различна въз-

раст. Искаше да види доколко мороите могат да се обучат.

Дали е възможно да се защитават. Но осъзнаваше, че бол-

шинството ще се разстроят от идеята ѝ, затова групата се

тренираше тайно.

Ейдриън не каза нищо, но успях да видя, че трескаво об-

мисля чутото. Всъщност разкритията на Амброуз не бяха

лоши новини, но Ейдриън продължаваше да се чувства нара-

нен при мисълта, че леля му е пазила в тайна от него толкова

много неща. Междувременно Лиса поглъщаше новините, пре-

ценявайки и анализирайки всяко късче информация.

– Кои са те? Мороите, които са се обучавали?

– Не зная – отвърна Амброуз. – Татяна не говореше за това.

Никога не узнах имената им, само тези на инструктора им.

– Кой беше? – настоя Кристиан.

– Грант.

Кристиан и Лиса се спогледаха смаяно.

– Моят Грант? – попита тя. – Този, когото Татяна определи

за мой пазител?

Амброуз кимна.

– Затова ти го даде. Тя му вярваше.

Лиса не каза нищо, но аз чувах мислите ѝ високо и отчетли-

во. Беше приятно изненадана, когато Грант и Серена – пазите-

лите, които бяха заменили Дмитрий и мен – бяха предложили

да ги научат с Кристиан на основните защитни техники. Лиса

мислеше, че случайно е попаднала на двама прогресивно ми-

слещи пазители, без да подозира, че единият е пионер в обу-

чението на мороите на бойни техники.

Част от тази информация беше важна, и двете бяхме си-

гурни в това, макар че нито една от нас не можеше да напра-

ви връзката. Лиса се замисли над това и не възрази, когато

Ейдриън и Кристиан засипаха Амброуз с въпроси. Той явно

се почувства обиден от инквизицията, но се насили да им

отговори търпеливо. Имаше алиби, а привързаността и ува-

 180 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

жението, които изпитваше към Татяна, изглеждаха искрени.

Лиса му вярваше, макар че Кристиан и Ейдриън оставаха

скептични.

– Всички разпитват мен за смъртта ѝ – каза Амброуз, – но

не и Блейк.

– Блейк? – учуди се Лиса.

– Блейк Лазар. Някой друг, с когото тя...

– Имаше връзка? – предположи Кристиан и завъртя очи.

– С него? – възкликна отвратено Ейдриън. – Няма начин.

Тя не би паднала толкова низко.

Лиса отчаяно се опитваше да си припомни членовете на

семейство Лазар, но не можа да свърже името с определено

лице. Те просто бяха твърде много.

– Кой е той?

– Един идиот – отвърна Ейдриън. – В сравнение с него аз

съм почтен член на обществото.

Думите му накараха Амброуз да се усмихне.

– Съгласен съм. Но той е хубав идиот, а на Татяна ѝ ха-

ресваше. – Долових нотка на привързаност в гласа му, докато

изричаше името ѝ.

– Тя и с него ли спеше? – попита Лиса. Ейдриън потръп-

на при споменаването на сексуалния живот на леля му, но в

момента се бе разкрил цял един свят от нови възможности.

Повече любовници означаваше повече заподозрени. – Ти как

се чувстваше от този факт?

Развеселеността на Амброуз се стопи. Изгледа я остро.

– Не съм достатъчно ревнив, за да я убия, ако намекваш за

това. Ние се бяхме разбрали. Двамата с нея бяхме близки – да,

„имахме връзка“, – но се виждахме и с други.

– Почакай – намеси се Кристиан. Имах чувството, че наис-

тина се забавлява. Убийството на Татяна не беше шега, а са-

пунена опера, която се разиграваше направо пред очите им. –

Ти спиш и с други? Става все по-трудно за разбиране.

Но не и за Лиса. Всъщност ставаше все по-ясно, че убий-

ството на Татяна би могло да е престъпление от страст, а не

свързано с политиката. Както бе казал Ейб, някой с достъп до

спалнята ѝ бе най-вероятният заподозрян. А ако беше някоя