Poslednata imperatrica

Рандъл беше бесен на себе си и в резултат бе изпъл­нен с омраза към лорд Елгин и съюзниците. Тяхната за­плаха за Юан Мин Юан беше причината Цъ Си да го извика в спалнята си. Следователно лорд Елгин беше виновник за обзелия го смут - вината трябваше да се стовари върху дребнавите амбиции на дебелака да гра­би. Двамата спътници, които го следваха по настоява­не на Цъ Си, само щяха да гарантират безопасното му влизане в Летния дворец и да потвърдят пред всички имперските му пълномощия. След като влезеше вътре, щеше да заръча на двамата евнуси да се скрият; нямаше нито времето, нито желанието да пази живота им.

Пътят се разшири с приближаването на белите стени и от двете му страни се появиха зелени върби. Тесен канал минаваше успоредно на пътя и Рандъл забеляза мъглата, увиснала неподвижно над водата.

Главната порта приближаваше бързо и той се пригот­ви за онова, което го чакаше от другата страна на стени­те - 50 квадратни километра паркове, езера и гори, сред които бяха пръснати 200 от най-прекрасните постройки на света. Двайсет от тях бяха императорски резиденции в китайски, монголски, тибетски и европейски стил, чието великолепие нямаше равно на себе си, може би с изключение на комплекса Версай до Париж. Летният дворец беше като страна от приказките, цялата в злато и скъпоценности; горите гъмжаха от елени, реките и езе­рата бяха пълни с риба. Повече от хиляда евнуси се гри­жеха за градините и дворците, съхранявайки с любов най-голямото завещание на Канси и Циенлун за света - страна на чудесата, създадена насред плоска, лише­на от дървета равнина. Земята беше изкопана, за да се оформят плавни хълмове и дълбоки планински долини; стотици канали бяха свързани, за да напълнят огромни­те езера и бавно течащите реки. Над водата бяха прех­върлени извити мостове с мраморни парапети, чието точно разположение, подобно на всяка сграда и възви­шение, беше определено от най-великите мандарински архитекти, които бяха взели под внимание всичко - мяс­тото, наклона, отражението, фона и небето.

Рандъл се загледа с възхищение към двете златни стражеви кули, изправени от двете страни на главния вход. Между тях се издигаше внушителна дървена пор­та, боядисана в алено, широка 10 метра и също толкова висока. За негова изненада кулите изглеждаха изоста­вени, а могъщата порта зееше. Докато препускаше със спътниците си към входа, сърцето му затуптя по-бързо. Нима дворецът беше превзет или стражите просто бяха избягали, след като са научили, че основната част на съ­юзническите сили се е насочила към тях?

Рандъл намали скоростта до лек галоп и насочи за­пъхтяното животно към открехнатата алена порта. Сред чаткането на копита той предпазливо влезе в свят, ка­къвто малцина бяха имали привилегията да видят.

Южният вход водеше към Градината на съвършен­ството и красотата. Но вниманието му не беше привле­чено от прелестта на множеството дворци или полегати­те хълмове и покритите с гори планини - а от труповете, повече от двайсет на брой, които лежаха проснати на предния мраморен двор. Кръвта изтичаше от раните им и оформяше съвършени езерца от потъмняваща течност около тях.

Всички жертви бяха воини евнуси, облечени в ярките пурпурни одежди на стражата на Летния дворец. Мнози­на бяха застреляни от упор - около ужасните огнестрел­ни рани се виждаха характерните следи от барутен нагар.

Рандъл свали кадифената си шапка и се огледа във всички посоки, но не видя жива душа. Разгледа тежката порта - не беше разбита.

Той се обърна към двамата си спътници и с кимане насочи единия към гъстата гора.

-      Ти, бързо си намери убежище! Не искам никой да знае, че сте тук. - Той дръпна поводите и обърна понито, преди да се е уплашило от вида на толкова много смърт. - Ако съюзниците пристигнат, избягай през западната порта и съобщи на Цъ Си за станалото тук. - После се обърна към втория воин. - А ти се качи на онази кула и ми кажи какво виждаш.

Евнухът скочи от коня си, извади меч и се затича към кръглата кула. Минути по-късно се появи на най-горната площадка, на петнайсетина метра височина, и се загледа на югоизток. Внезапно променената му физио­номия потвърди подозренията на Рандъл.

-      Има хиляди войници - извика пискливият глас. - Съвсем близо до стените!

Явно тази сутрин заедно със слънцето щяха да се по­явят и ордите на червените дяволи.

Рандъл кимна и посочи към друга горичка.

-      Изчезвай! - извика му той. - Ако стигнат стените, преди да съм приключил, избягай към Забранения град през северната порта.

Смушка понито си и препусна в галоп към един от огромните барокови дворци в далечината - триетажна грамада със стотици стаи, безброй прозорци със стъкла и изящно извити стрехи. Сградата беше заобиколена от градини с цъфнали ярки цветя. Десетки фонтани пръс­каха вода от дългия правоъгълен басейн, минаващ през центъра, в който се оглеждаха градините. Внушителни­ят европейски дворец със сигурност беше мястото, от което алчните нашественици биха започнали търсенето на злато.