Poslednata imperatrica

-      Как се казваш? - задъхано попита Рандъл, докато оглеждаше помещението и съседните коридори, за да се увери, че никой друг не приближава.

-      На мога да помръдна - отчаяно отвърна капитанът.

-      Млъквай и отговори на въпроса!

-      Капитан Гордън - покорно каза офицерът.

Рандъл не се сдържа и се усмихна.

-      Прочутият Чарлз Гордън ли?

-      Не сме се срещали - задавено рече Гордън, - но аз знам кой сте, сър. Цветът на очите ви издава.

Рандъл придърпа парализираното тяло на войника към себе си.

-      Помни ми думите, Чарлз Гордън - абсолютно сери­озно рече той. - Един ден ще станеш знаменит. Ще бъ­деш запомнен по целия свят като лидер и герой. Добре че в суматохата не ти отрязах главата.

Рандъл знаеше, че мъжът пред него един ден ще бъде погребан в кулата Белфри в Уестминстър като ар­мейски генерал и генерал-губернатор на Судан. Съдба­та не бе отредила да умре тук - щеше да бъде убит от зулусите при обсадата на Хартум след близо двайсет и пет години.

Капитан Гордън изглеждаше ужасно объркан.

-      Какво...? Как...

-      Няма време за въпроси! - прекъсна го Рандъл и по­стави окървавения си меч върху левия му еполет. - Ще препуснеш направо към колоната на лорд Елгин и ще му съобщиш лично, че Рандъл Чен е в Летния дворец. Ще му кажеш, че ако реши да влезе в Юан Мин Юан, ще плати за тази лудост с живота си и с живота на хо­рата си. - Рандъл чу някакъв слаб звук зад гърба си и за момент млъкна, за да огледа празния коридор. - Ще го направиш ли?

-      Ще го направя - отвърна накрая Гордън. - Но защо казахте, че ще бъда прочут?

Рандъл освободи парализиращата хватка.

-      След секунди ще се оправиш - обяви той. - Ще бъдеш прочут, Чарлз Гордън. Крале и кралици ще знаят името ти, но това е всичко, което ще ти кажа. А сега трябва да предадеш съобщението ми. Кажи на лорд Ел­гин, че само смърт очаква хората му, ако реши да се из­прави срещу мен.

Изведнъж в помещението се разнесе трясък на пушка.

Рандъл моментално почувства изгаряща болка в кръ­ста и стомаха. Погледна надолу и видя собствените си меса да стърчат от огромната изходна рана точно под гръдния кош. Всичко беше в кръв. Бяха го застреляли в гръб! Светът започна ту да се замъглява, ту да идва отново на фокус. Шокиран, той рухна на колене.

Капитан Гордън го задържа за раменете, но двама драгуни се втурнаха, дръпнаха го настрани и го хвър­лиха на студения мраморен под. Болката парализираше цялото му тяло и Рандъл можеше само да лежи, чувст­вайки как животът бавно изтича от него.

Образът на императрица Цъ Си в роба със златен дракон изпълни ума му и той си спомни изражението на прекрасното ѝ лице, докато го молеше да внимава. Беше имал глупостга да повярва, че е неуязвим, а това бе недопустима грешка.

43.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Сграда „Меркурий“, етаж 2

26 юли 2084 г.

12:05 ч. местно време

2 дни преди началотона мисия Ездра

Рандъл изключи холографската работна станция и огромното изображение моментално изчезна. Бръкна в джоба си за таблета и сякаш за стотен път погледна кол­ко е часът. Започваше да го мъчи главоболие и той отпи глътка вода от бутилката пред себе си.

Изруга. Уилсън закъсняваше с повече от час за сре­щата и Рандъл започваше сериозно да се тревожи дали не му се е случило нещо. Джипиес сигналът му беше превключен на „уединение“, така че бе невъзможно да разбере къде се намира.

През главата му минаха какви ли не конспиративни теории. На практика можеше да се е случило какво ли не - Уилсън можеше да е отвлечен или дори убит. Бяха въвлечени в игра с ужасно високи залози и съдейки по разговора на Уилсън с Г. М. предишната вечер и косве­ните клевети към Джаспър, имаше много тайни и не­съвместими цели. Рандъл усети как гневът се надига в него - това не беше спокойната и отзивчива атмосфера, от която се нуждаеше преди прехвърлянето.

През последните трийсет минути препрочиташе точ­ките на мисията относно поемането на регентството от Цъ Си и какво трябва да направи тя, за да получи титлата. Цин бяха безжалостни при преминаването на властта от едни ръце в други; дори най-малката промя­на на върха можеше да предизвика огромни катаклизми надолу по стълбицата. Хора умираха по прищявката на един-единствен мъж или жена, печелеха се и се губеха състояния, а истината се преиначаваше в полза на побе­дителя много след като прахта се е уталожила.

Рандъл се заигра разсеяно с таблета си и се замисли дали да не се свърже със службата за сигурност на „Ентърпрайз Корпорейшън“ и да докладва за изчезването на Уилсън. Можеше да е попаднал в катастрофа, особено като се има предвид скоростта, с която караше по онези планински пътища до дома си. Всичко беше възможно. Залозите около мисия Ездра бяха много високи и Ран­дъл за момент изпита негодувание, че не е абсолютният център на вниманието в този момент. За да се постигне успех, сега всички трябваше да са съсредоточени върху личната му подготовка - а ето че беше съвсем сам.