Poslednata imperatrica

-      По-добре е да държиш враговете си близо до теб - простичко отвърна Уилсън. - Това е единственият начин да поддържаме илюзията, че до прехвърлянето ти остават цели четири седмици. Независимо дали работи за Г. М. или за Джаспър, за поддържането на илюзията трябва да се държа така, сякаш разполагам с повече време и от Господ.

-      Разбирам - каза Рандъл, макар че явно му беше трудно да възприеме ситуацията. - Но ако...

-      Просто се погрижи да стоиш настрана от Г. М. и Джаспър - прекъсна го Уилсън и го посочи с пръст. - Само за следващите два дни. Положението и без това е достатъчно сложно.

На Рандъл му се искаше да каже, че Уилсън не може да се сравнява с толкова могъщи хора, но си даде смет­ка, че моментът не е подходящ.

-      Трябва да ми се довериш - каза Уилсън. - Помниш ли какво ни каза Лъ Дан онази сутрин на върха на пла­нината? Истинската цел трябва да бъде набелязана и не може да има объркване относно задачата ти. - Той за­мълча за момент. - Искам да разбера дали знаеш съвсем точно каква е задачата ти. Знаеш ли?

Рандъл стана от стола и също отиде до стъклената стена.

-      Зная каква е задачата ми.

Гласът на Уилсън бе мек, но думите му бяха като от стомана.

- Единствената ти цел е да защитиш Забранения град, Рандъл. Всичко друго - битки, политики, регентството на Цъ Си - всичко това има една-единствена цел - да бъде предпазена неизвестната жизнена сила, намираща се между стените му. Нужно е да си представиш точно нещата, които трябва да направиш, за да успееш. И ни­кога не бива да се колебаеш. Ситуациите и обстоятел­ствата около теб ще се променят. Няма да си в състоя­ние да контролираш много от тях, но никога не забравяй какво трябва да постигнеш. Разбираш ли?

Рандъл се взираше с празен поглед в гората.

- Да, Уилсън. Разбирам.

44.

Летният дворец

8      км северно от Пекин, Китай

Бароковият дворец

9      октомври 1860 г.

08:21 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 219

Тежък кожен ботуш изрита Рандъл отстрани по лицето и от удара пред очите му блеснаха безброй искри. Легнал безпомощно на мраморния под на двореца, с изтичаща от корема му кръв, която вече образуваше локва около него, той изведнъж си спомни думите, които му бе казал Уил­сън. „Никога не бива да се колебаеш“ - отекна в главата му.

Британският драгун го изрита отново, този път в ребрата, като изкара въздуха от дробовете му. Болката беше толкова ужасна, че светът пред очите му се разфокусира. Дуло на пушка се заби в бузата му. Войникът крещеше от ярост при вида на падналите си другари, много от които бяха осакатени от окървавения меч на Рандъл. Втори драгун го изрита от другата страна и ударът премести разнебитеното му тяло на няколко сан­тиметра по гладкия под, но този път Рандъл не усети нищо. Явно нервната му система беше претоварена.

Като се оглеждаше безпомощно с кървяща уста, той за­беляза капитан Чарлз Гордън в алената му униформа и отличителните знаци на Кралските инженери на яката.

-      Помогни ми - изхриптя Рандъл, но по зашемете­ното изражение на Гордън разбра, че капитанът няма какво да направи.

Ефрейторът драгун дръпна затвора на пушката, заре­ди и опря дулото в челото на Рандъл.

-      Този човек беше съветник на лорд Елгин - обади се Гордън.

-      Не ми пука, ако ще да е шибаният крал на Пекин! - Ще си плати за онова, което стори на Джармън.

„Така ли се чувства човек, когато му предстои да умре?“ Безброй спомени прелетяха хаотично през съз­нанието на Рандъл, наред с лица, които му говореха.

Никога не бива да се колебаеш.

Дао... Тиен... Ди... Гиан... Фар.

Няма място за страх.

Сетивата му изведнъж заработиха отново и Рандъл почувства студената стомана на дулото, опряно в челото му. Заедно със сетивата като по чудо се завърна и силата му. Той сграбчи цевта с двете си ръце, рязко дръпна и изтръгна пушката от войника.

С невероятен прилив на сила замахна и цапардоса с теж­кия приклад главата на ефрейтора. Чу се хрущене на кост и изгубилият съзнание драгун започна да пада като на забавен кадър, докато Рандъл скочи на крака, обърна пушката и дръ­пна спусъка. Разнесе се оглушителен гръм и вторият драгун отлетя назад, пръскайки кръв по стената зад себе си.

Рандъл с лекота събори капитан Гордън на пода, като в същото време грабна сабята му и опря острието до гърлото му.

-      Отнеси съобщението ми на лорд Елгин! - каза той и изплю кръвта, която се беше събрала в устата му.

Притиснал ръка към кървящата рана, Рандъл се втур­на към светлината на прозореца, когато от другата стра­на на двореца проехтя изстрел. Куршумът избръмча по­ край лявото му ухо, докато се хвърляше през прозореца, като се сви на топка и удари стъклото с гръб.