Poslednata imperatrica

По заповед на лорд Елгин французите също бяха из­пратили петдесет души под командването на генерал Монтобан и двете групи влязоха в Летния дворец като един отряд малко преди зазоряване. Дребнавото съпер­ничество между британци и французи превърна ездата в бясна надпревара кой ще стигне пръв до двореца. В резултат на това конете и на едните, и на другите бяха яздени безмилостно и почти до окуцяване. При присти­гането им при стените на двореца и след пълната и не­забавна капитулация на охраната един френски войник застреля от упор китайски страж в лицето. За да не ос­танат по-назад, британците тутакси избиха останалите китайски войници наоколо, за да докажат без никакво съмнение, че са още по-брутални. Сякаш генерал Монтобан и майор Пробин участваха в състезание по далеч­но пикаене и подобно на квартални побойници, нямаше да спрат пред нищо, за да покажат кой е по-добрият.

Лорд Елгин бе наредил дворците да не бъдат докосва­ни до пристигането му с основната част от армията, но тази заповед бе незабавно нарушена с убеждението, че французите ще обвинят англичаните, че са влезли първи, а англичаните ще стоварят вината върху французите.

Онова, което откриха войниците от разузнавател­ния отряд, надхвърли и най-буйните им фантазии и ги засърбяха пръстите при мисълта за богатствата, които можеше да плячкоса всеки от тях. През целия си живот капитан Гордън не беше виждал подобно великолепие, било то природно или дело на човешка ръка. Стоеше с увиснало чене в главната зала на проектирания от Кастильоне дворец, изпълнен с благоговение. Куполите бяха невероятни, както и всичко останало в сградата - той беше инженер и изработката и дизайнът бяха най- изящните, които бе срещал. Това наистина беше място с несравнима красота и сърцето му натежа при мисълта какво ще му сторят съюзниците.

Войници от всички рангове ровеха в чекмеджета, шкафове и сандъци, претърсваха съдържанието им и грабеха най-ценните неща. Онова, което не им харес­ваше, чупеха най-безцеремонно и с пълно безразличие.

Капитан Гордън знаеше, че е нужно някакво отмъ­щение за отвличането и убийството на хората на Хари Паркс. Трябваше да бъде даден урок. Но докато гледаше как двама драгуни дърпат една огромна нефритена ста­туя от пиедестала ѝ само за да натрошат великолепно­то произведение на изкуството, той изведнъж си даде сметка за безполезността на унищожението, което наби­раше скорост навсякъде около него.

-      Трябва да изчакаме идването на лорд Елгин! - из­вика Гордън. - Оставете статуята на мястото ѝ!

Двамата драгуни спряха за момент, а после се заслу­шаха в звъна на разбито стъкло в съседното помещение.

-      Никой не обича добрия самарянин, капи - каза еди­ният редник. - Огледай се. Дори майор Пробин прави същото. - След което двамата бутнаха огромната статуя на пода и тя се разби на безброй парченца.

-      Ах, вие, селски простаци - тихо изруга Гордън.

Той бързо отиде в съседното помещение и откри ма­йор Пробин, който се мъчеше да напъха две златни кюл­чета във вече препълнените си джобове.

-      Трябва да изчакаме идването на лорд Елгин - пов­тори капитанът, но никой не му обърна внимание, вклю­чително и майор Пробин, който предпочете да се изнесе в коридора.

От другата посока Гордън чу писък и отначало реши, че е поредната войнишка лудория. Но когато се разнесо­ха три бързи изстрела, последвани от звука на стомана, разсичаща кост, кръвта му изстина.

Сърцето му заби така бързо, че му се зави свят. Гор­дън извади револвера си „Колт“ и пристъпи към засводения вход. Гледката, която се разкри пред очите му, не се поддаваше на описание. Самотен татарски воин, об­лечен в изумруденозелена коприна, се завъртя във въз­духа на височина два човешки боя и се спусна надолу с цялата си сила, обезглавявайки с острия си меч един от драгуните, които Гордън беше ругал само преди се­кунди. Другият вече лежеше мъртъв на пода и кръвта шуртеше от мястото, където би трябвало да се намира главата му.

В ъгъла на официалния салон двама сержанти непо­хватно вдигнаха пушките си към китайския воин, но не можеха да се сравняват със скоростта и пъргавината на убиеца. Куршумите им се забиха в отсрещната страна, докато воинът се носеше на зигзаг, скачаше и се извър­таше, като през цялото време скъсяваше разстоянието до тях. И само за секунди двамата също паднаха мъртви на пода.

Гордън се опита да се прицели във воина с пистолета си, но онзи се движеше толкова бързо, че бе невъзможно да го задържи достатъчно дълго на мушка, за да дръ­пне спусъка. Убиецът се движеше към него с ужасява­ща скорост. Гордън се отпусна на коляно с надежда да намали ъгъла на стрелба, но воинът полетя във въздуха, сякаш беше изстрелян от оръдие.

Рандъл направи салто към британския капитан и из­рита настрана пистолета му. Преметна се зад него и на­несе рязък страничен удар в главата на офицера, след което заби показалец в гръбнака му, като притисна нерв и парализира жертвата си от раменете надолу.