Poslednata imperatrica

Той тръгна към огромните врати на хангара и Минер­ва незабавно изтича обратно вътре и го изведе на дъжда, като го пазеше с чадъра си.

Докато двамата изчезваха в пороя, Уилсън бе залят от вълна на облекчение. Беше успял да попречи на Г. М. да каже на Рандъл за еликсира на живота и така бе предо­твратил потенциална катастрофа.

-      Надявам се, че знаеш какво правиш - рече Рандъл.

-      Защото цялото това шепнене помежду ви никак не ме кара да се чувствам удобно.

-      Няма за какво да се безпокоиш - с безизразна фи­зиономия отвърна Уилсън. - Ако беше на моето място, щеше да постъпиш по същия начин.

-      И каква е голямата тайна? — поинтересува се Рандъл.

-      Сега не му е времето да я обсъждаме - отговори Уилсън. - Но ти обещавам едно. Ще ти кажа всичко, ко­ето е нужно да знаеш, за да изпълниш мисията. Всичко. И няма да добавя нищо, което не е абсолютно задължи­телно за успеха ти.

-      Да не искаш да кажеш, че ще филтрираш информа­цията, която получавам?

-      Някои неща само ще те разсеят.

-      Г. М. явно иска да направя нещо за него.

-      Рандъл, само след три дни ще бъдеш пратен в ми­налото на мисия, изложена в свитъците от Мъртво море - документи, написани от самите архитекти на вселена­та. Те са онези, които преценяват какво трябва да знаеш, и аз им вярвам безусловно. Информацията, която ти е нужна, са точките от мисията, всички до последната.

-      Ами какво...

-      Престани, Рандъл. Едно от основните предимства на моята мисия и една от причините за успеха ми беше, че нямах време да се разсейвам.

-      Не обичам да ме държат на тъмно - промърмори Рандъл.

-      Трябва да ми се довериш - заяви Уилсън. - Г. М. го каза.

Уилсън отново огледа повредения връх на крилото.

Май разминаването на косъм с катастрофата беше най- малкият му проблем. За щастие еликсирът на живота все още си оставаше в тайна. А още по-важното бе, че срещата на Уилсън с Г. М. беше насрочена за следващия вторник, четири дни след прехвърлянето на Рандъл.

41.

Калифорния, Америка

Щатски парк „Дел Нотр"

Проход Хънтингдейл

26 юли 2084 г.

08:35 ч. местно време

2       дни преди началото на мисия Ездра

Уилсън наплиска лицето си със студена вода, взе топ­лата кърпа и попи кожата си с меката материя. След като се подсуши, той сгъна кърпата и я върна обратно на за­топлената ѝ пръчка. Погледна се критично в огледалото и каза на глас:

-      Следващите два дни ще са най-трудните.

Напрежението от предстоящото начало на мисия Ез­дра най-сетне започваше да изпълва всяка негова мисъл и действие. Нямаше как да се измъкне от непрестанния стрес, предизвикан от противоречащите си цели на Г. М. и Джаспър. Идеше му да закрещи, но не можеше да събере енергия дори за това. Устата му беше пресъхна­ла, а крайниците му - без капка сила.

„Бъди позитивен и остани в настоящия момент“ - каза си той.

До прехвърлянето оставаха само още два дни и две нощи. Две безсънни нощи, уточни той. След като се вър­на от летището на Кресънт Сити, до късно през нощта Уилсън беше прочел три книги, посветени на Китай през деветнайсети век. С помощта на омега способно­стите си можеше да попие невероятни количества ин­формация, без да спира. И запаметяваше почти сто про­цента от всичко. Това беше предимство, което винаги щеше да го отличава от обикновените хора.

„Още само два дни - каза си той. - И после всичко ще бъде зад мен.“

Усмихна се на отражението си, мъчейки се да пропъ­ди мрачното настроение, след което обърна гръб на огромната огледална стена. Ярка слънчева светлина стру­еше от поставените под ъгъл прозорци на просторната баня от бял мрамор и лъчите галеха приятно кожата му. Докато влизаше в спалнята, Уилсън хвърли поглед към картината над леглото. Беше поразително колко силно му напомняше за момента на неговото собствено прех­върляне. Поклати глава, мислейки си колко ли щеше да се гордее дядо му, ако беше жив. Мисълта моментално го отрезви - той си нямаше близък човек в живота. Или вече си нямаше. Реши, че това е колкото добро, толкова и лошо. Нямаше кой да го утешава в моменти на сла­бост, но пък и нямаше очаквания, които да оправдава - което може би бе по-голямо предимство.

Уилсън се обърна към панорамния изглед към Пасифика. Палещата жега, обхванала района през нощта, вече почти беше отнесена в океана. Мислите му отново се насочиха към Минерва Хатауей. Знаеше, че я желае физически, а може би дори нещо повече, но тя пред­ставляваше усложнение, което просто нямаше място в живота му в такъв момент. Имаше голяма вероятност Г. М. да се постарае двамата да не се виждат в бъдеще, но това бе може би за добро. Уилсън не бе имал друг избор, освен да разкрие, че Джаспър е против мисия Ездра. Само така можеше да попречи на Г. М. да разкаже на Рандъл за еликсира на живота. Оставаше му само да се надява Джаспър да разбере, че запазването в тайна на изтеглената дата на прехвърлянето е най-важното нещо.

В спалнята се разнесе мелодичен звън, последван от мек електронен глас.

-      Имате посетител, приближаващ от главния портал.