Последният ден на Сътворението

Стив беше уморен от прекараната нощ и с облекчение разбра, че веднага ще им разпределят кабините. Въпреки това дълго не мигна; беше изпил много кафе, за да го държи бодър. Когато най-после заспа, засънува бягството си от олтара, по който иконите бяха замазани с лъщяща черна боя и сега изглеждаха като току-що избърсани сгъваеми дъски за писане. Някой зад гърба му нетърпеливо го подкани най-после да започне. Стив гледаше стъписан парчето тебешир в ръката си и нямаше представа какво трябва да започне, въпреки че разсъждаваше трескаво. Не знаеше и кой е този зад него, а не смееше да се обърне от страх да не би да е човекът с кожената маска. Усещаше погледи в тила си и отчаянието му нарастваше. Мислите му се въртяха в безсмислен кръг. Изведнъж зад гърба му избухна многогласен смях, сякаш зад него се беше събрал цял клас ученици, но това не беше детски смях, а злобен кикот на възрастни. Стив напразно се опита да сдържи сълзите си и засрамен почувствува, че те неудържимо се стичат по страните му. Тогава набра кураж и рязко се обърна. Стори му се, че е уловил погледа на някое от беззъбите ухилени старчески лица, но в същия момент се събуди.

Угнетението и дълбоката тъга, които го изпълваха, започнаха да го напускат, докато настъпи пълно облекчение. Беше се сбогувал окончателно. След това потъна в дълбок, безпаметен сън.

„Едисон“ беше един от най-модерните клетконосачи, прикрит като снабдителен кораб. Стив и Джеръм, техническата базова група под ръководството на Калахан и пет други групи от по два и четирима души щяха да бъдат спуснати от него в миналото.

Тъй като реакторът се нуждаеше от около петдесет часа, за да създаде изкуственото гравитационно поле на клетката, а на техниците им трябваха около двадесет и четири часа да приберат празната клетка, да прегледат генератора и да заредят новата клетка, спускания можеха да се извършват само веднъж на четири дни. Това ставаше обикновено в ранните утринни часове, когато беше достатъчно светло, така че светкавицата, бликнала при освобождаване на гравитационното кълбо, избледняла под слънцето, да не може да бъде наблюдавана от пътниците. От друга страна пък — да е достатъчно рано, та утринната мъгла да прикрие получените при изхвърлянето пари.

За да се получи полето на Кафу, клетката с полезния си товар биваше спускана през една шлюза с дебели стоманени въжета на около двадесет метра в корпуса на кораба. Там тя висеше повече от две денонощия, докато се достигне необходимата сила на полето и компютърът на хронотрона с точност до милиардна от секундата да освободи бутона „старт“. След това клетката биваше издръпвана, прегледана и наново заредена. През време на цялата тази процедура цареше повишена бойна готовност. „Едисон“ беше непрекъснато конвоиран от два разрушителя, които го пазеха от подводници, а най-често наблизо действуваха и други морски единици като придружаваща охрана.

Стив и Джеръм щяха да бъдат изхвърлени трети поред, а групата на Калахан-Олсен-Лури-Сингър — да ги последва като четвърта. Това означаваше, че имат повече от седмица време. Стив го прекара в четене и игра на карти. Алкохол получаваха колкото си искат — в пълно противоречие с царящите иначе строги норми в поделенията на ВМС, — сякаш им предстоеше трудна и рискована десантна операция.

Стив си мислеше за Норман Мейлър18 и за всичко, което беше чел за войната в Тихи океан, когато изведнъж се сети, че беше забравил да се запаси за петте години в миналото с нещо за четене. Останалите дни използува преди всичко да претършува целия кораб за малко духовна храна, като едновременно просеше, вземаше назаем и крадеше книги, които му се струваха що-годе подходящи. Така той направи и откритието, че на такъв род кораб плава заедно с другото и най-невероятният сбиротък от литература. Библиотеката, която си набави в краткия срок, съдържаше, разбира се, всякакъв род книжлета от Касиъс Лоу, Бари Росак и Били Хамък, но и сериозни неща, като от стария Белоу, няколко добре запазени книги от Хемингуей и Хенри Милър, дори нещо от легендарния Силвърбърг, от Хесе, Достоевски, Толстой, Флобер, избрани произведения на Марк Твен, дори от Пруст — „По следите на изгубеното време“, „Клетниците“ на Юго и том с избрани драми от Стриндберг. Стив натъпка до спукване големия си колкото човешки бой моряшки сак, какъвто беше разрешен за личните вещи на всеки член от експедицията.