Последният ден на Сътворението

Лебедките стенеха. Дебели, мазно лъщящи въжета се навиваха на барабаните. Една непромокаема кабелна греда с дебелината на човешко тяло изчезна в тавана подобно на петниста тъмносива праисторическа змия. Най-после в долната част на шлюза се появи дълга тъмна сянка. Стонът на моторите наподобяваше песента на гърбатия кит и ето че най-после от тъмните, блеснали за момент в светлината на прожектора води се надигна самото огромно животно, изви кадифеночерния си гръб, сякаш се готвеше за ново гмуркане в дълбините. С едно тъпо металическо изщракване дългият около трийсет метра пашкул на транспортната клетка се застопори в изходната си позиция. Зави сирена. От шлюзовата камера беше изтласкана вода, след което вътрешните врати се отвориха. Изведнъж замириса на сол и изгорели водорасли. Под тях лежеше матовочерната, със структура на пчелна пита повърхност на уреда, един строен елипсоид с подобен на тумор издатък на задната част, в който опираше кабелната греда. Там се намираше агрегатът на хронотрона, гравитационният генератор.

Отвориха се клапани и въздухът нахълта в опразнената клетка. Мина повече от половин час, докато техниците освободиха винтовете. После капакът беше издигнат с кран и отмахнат настрана.

Стив се вторачи в зиналата празна вътрешност. Преди по-малко от час тук бяха се намирали четирима души и цял куп материали. През следващата нощ Джеръм и той също ще влязат в тялото на кита, ще чакат техниците да завинтят капака, да прокарат клетката през шлюза и да ги спуснат на двадесет метра дълбочина. А после ще трябва да чакат още петдесет часа, докато генераторът, захранван от огромния корабен реактор, изгради полето на хронотрона, докато настъпи решителният миг и китът потъне в бездната на времето, за да ги избълва на някой неизвестен бряг.

Кранът заразмаха едно ново решетъчно дъно и го вмъкна в клетката, защото всичко, намиращо се в полето на гравитационното кълбо — тази тънка кожица от енергия, която се образуваше по вътрешната стена на клетката, — всички укрепителни съоръжения, настилки и самият въздух, всичко биваше отнесено от гравитационната аномалия в миналото, щом се стигнеше критичната сила на полето.

Стив отиде в трапезарията на закуска. Там намери Джеръм; седнал пред двойна порция яйца със сланина, той сладко си похапваше.

— Последната прилична закуска през следващите пет години — увери го той, дъвчейки с наслада, — мога да се обзаложа. — И му наля чаша димящо кафе. — По-добре да ни дадат пилета и прасета, отколкото тези концентрирани пръдни за космонавти.

Стив си поръча бъркани яйца с шунка и без всякакво желание зачопли с вилицата из тях. Усещаше глад, но никакъв апетит.

Щом свършиха, Джеръм слезе долу, за да наблюдава зареждането на клетката. Стив постоя за малко на палубата. Слънцето напичаше силно, а „Едисон“ се заклати в посока запад—северозапад. От време на време загребваше пръски морска пяна и ги препращаше към подветрената си страна. Далеч на юг се виждаха неясните очертания на африканския бряг. На изток се забелязваха други три кораба на Военноморските сили, които следваха курса на клетконосача.

Денят обещаваше да бъде хубав. Стив си взе книга, изправи на едно тихо и защитено от вятъра местенце на палубата един стол и се опита да почете, но не можа да се съсредоточи. Над него кръжаха чайки, отправили безжизнен поглед надолу. Той също се вторачи в тях и се опита да ги прогони със силата на внушението, но техните инертни малки мозъчета не реагираха на неговите мисловни импулси и отвърнаха на опитите му по свой начин. Псувайки, той обърса от ръкава на винтягата си разяждащите изпражнения на птиците.

Късно следобед Стив и Джеръм бяха подложени за последен път на медицински преглед — излишен, но някак си успокоителен ритуал. После внезапно тръгването им сякаш щеше да се отложи с двадесет и четири часа. Китайската атомна подводница „Алена зора“, която се намираше от няколко дни на приятелско посещение в пристанището на Валета, била потеглила в неизвестна посока. Възбудата, която цареше на мостика на „Едисон“, се разнесе из целия кораб. Шифровани радиограми се разменяха между клетконосача и флагманския кораб, ракетния крайцер. „USS Олбани“, между адмиралтейството и операционния щаб в главната квартира на Рота в залива на Кадис. Към осемнайсет часа съобщиха, китайската подводница била засечена по пътя за Триполи. Измина обаче цял час, докато съобщението се потвърди и „Едисон“ получи нареждане за временна готовност.

Стив и Джеръм, които през цялото това време седяха по бельо в здравната служба и чакаха решението, се облякоха за път: специално за целта разработен лек боен костюм с множество външни джобове, еластични парашутни ботуши, кожено кепе и стоманена каска, патрондаш с кобур и парашут, за в случай че при изхвърлянето стане някоя авария. После им дадоха последните инструкции.