Прашинка в Божието око

— Добре — продължи адмиралът. — Капитан Блейн, като адмирал на флота на този сектор, потвърждавам произвеждането ви в капитан и ви поверявам командването на крайцера на Негово величество „Макартър“. А сега седнете. — Докато Род замаяно търсеше стол, главнокомандващият изсумтя: — Ще им дам да разберат. Ще ме учат как да командвам, а? Блейн, вие сте офицерът с най-невероятен късмет във флота. Комисията пак щеше да потвърди повишението ви, но без този случай никога нямаше да ви оставят капитан на „Макартър“.

— Тъй вярно. — Това бе самата истина, но Род не можеше да не изпитва малко гордост. И „Макартър“ беше негов… — Господин адмирал? Открили ли са нещо за сондата? Откакто я оставихме в орбита, бях много зает с ремонта на „Макартър“.

— Отворихме я, капитане. Не съм съвсем сигурен, че повярвах на очите си, но ето какво намерихме вътре. — Той му подаде силно увеличена снимка.

Създанието лежеше върху лабораторна маса. Мащабът отдолу показваше, че е дребно, 1.24 метра от главата до онова, което Блейн отначало взе за обувки, но после реши, че са стъпала. Нямаше пръсти на краката, а предният им край бе покрит с някаква рогова материя.

Останалото приличаше на кошмар. Отдясно имаше две тънки ръце, завършващи с деликатни длани, всяка с по четири пръста и по два разположени един срещу друг палеца. Лявата ръка беше само една, но затова пък дебела като тояга. Трипръстата длан приличаше на менгеме.

Мутант? Долната половина на съществото изглеждаше симетрична, ала горната…

Трупът беше възлест. Мускулатурата му трябваше да е по-сложна от човешката. Род не успя да различи скелетната структура под плътта.

Ръцете… е, в тях имаше някаква логика, макар и странна. Десните лакти приличаха на пластмасови чаши. Всичко това бе продукт на еволюция, а не на мутация.

Най-ужасна беше главата.

Нямаше шия. Здравите мускули на лявото рамо плавно се издигаха към темето на извънземния. Лявата страна на черепа се сливаше с рамото и бе много по-голяма от дясната. Липсваше ляво ухо — просто нямаше място за него. Отдясно стърчеше огромно ципесто, таласъмско ухо. Отдолу следваше тясно рамо, което почти можеше да е човешко, ако под и малко зад него нямаше още едно.

Лицето беше невъобразимо. На такава глава човек изобщо не би могъл да си представи лице. Ала имаше две симетрични, широко отворени коси очи, съвсем човешки и смътно ориенталски. Устните на безизразната уста бяха леко разтворени и отдолу се виждаха остри зъби.

— Е, харесва ли ви?

— Съжалявам, че е мъртъв — отвърна Блейн. — Ще ми се да можех да му задам безброй въпроси… Сам ли е бил?

— Да. Само той. А сега вижте това.

Кранстън докосна единия от ъглите на бюрото си и отдолу се показа скрит контролен панел. Завесите на стената от лявата страна на Род се разтвориха и светлината в кабинета угасна. От екрана струеше еднообразно бяло сияние.

Внезапно от краищата му плъзнаха сенки, сляха се в средата и изчезнаха — всичко само за броени секунди.

— Това е запис от камерите откъм слънчевата ви страна, онези, които не са се стопили, разбира се. А сега ще го пусна на бавни обороти.

Сенките се задвижиха навътре на белия фон. Бяха шест, когато адмиралът стопира записа.

— Е?

— Приличат на… на съществото на снимката — промълви Род.

— Радвам се, че смятате така. А сега гледайте. — Странните форми се смалиха, сляха се и изчезнаха, сякаш се бяха изпарили.

— Но това означава, че от сондата са скочили пътници. И светлинното платно ги е изгорило. Струва ми се абсурдно.

— Наистина. Учените в университета дават най-различни обяснения. Записът не е много ясен. Забелязахте ли, че образът е изкривен? Различна големина, различни силуети. Няма начин да разберем дали са били живи. Един от антрополозите предполага, че това били статуи на божества, изхвърлени, за да не бъдат осквернени. Изглежда, мнозина приемат теорията му, но има и такива, които твърдят, че филмът бил повреден или че образите били миражи от Лангстъновото поле. Или че е фалшификат.

— Да, господин адмирал. — Нямаше какво да отговори. Блейн отново разгледа снимката. Безброй въпроси… ако пилотът не беше мъртъв…

— Да — след продължително мълчание изсумтя адмиралът. — Ще ви дам доклада за онова, което открихме в сондата. Внимателно го прочетете. Утре следобед имате среща с вицекраля и той ще очаква да знаете нещо. Вашата антроположка ни помогна да го напишем, така че ако желаете, можете да го обсъдите с нея. По-късно ще имате възможност да видите и самата сонда — днес ще я свалим на повърхността. — Изненаданият вид на Блейн накара Кранстън да се подсмихне. — Любопитен сте защо е всичко това, нали? Ще научите. Негово височество има някои планове и вие участвате в тях. Ще ви съобщим.

Род отдаде чест и озадачено си тръгна, стиснал под мишница папката с надпис „СТРОГО СЕКРЕТНО“.

Докладът се състоеше главно от въпроси.