Прашинка в Божието око

— Цялата му анатомия се върти около ръцете — каза Сали. — Ако разглеждаш сламкаря като създател на оръдия на труда, всичко ще ти се изясни. Десните ръце са за фини дейности като поправяне на часовник. Лявата повдига и държи. Сигурно е можел да повдигне с нея гравитокар и с десните да ремонтира двигателя. А онзи идиот Хоровиц го смята за мутант! — Тя прелисти следващите страници. — Виж.

— Да, вече го забелязах. Ръцете са разположени съвършено. — Снимките показваха десните ръце в различни положения и ставаше ясно, че не могат да си пречат една на друга. Изпънати, двете бяха приблизително еднакви, но долната имаше дълга предлакътница и къса раменна кост, докато предлакътницата и раменната кост на горната бяха еднакви. Когато бяха отпуснати отстрани, пръстите на горната стигаха точно под китката на долната.

Той продължи да чете. Биохимията на извънземния се различаваше от човешката, но не много, както би следвало да се очаква от анатомията му. Всички известни форми на живот бяха дотолкова сходни, че според някои учени произходът на живота се дължеше на разпространение на спори в междузвездния космос. Тази теория далеч не се приемаше от всички, но имаше своите аргументи и извънземният нямаше да сложи край на спора.

Когато Род най-после прочете доклада, Сали отдавна си бе отишла. Заключението беше ясно:

Сламкарят бе разумно същество.

Беше пропътувал трийсет и пет светлинни години, за да открие човешка цивилизация.

И Род Блейн го бе убил.

9. Негово височество реши

Вицекралската резиденция беше най-внушителната сграда в единствения голям град на Нова Шотландия. Сали възхитено разглеждаше огромната сграда и възбудено сочеше багрите, променящи се с напредването на совалката.

— Как са постигнали този ефект? — попита тя. — Не ми прилича на синтетично покритие.

— Изсечена е от новошотландска скала — поясни Синклер. — Никъде другаде няма да видите такива. Преди Първата империя да тераформира планетата, тук не е имало живот. Цветовете са си останали същите, каквито и преди да изстине лавата.

— Прелестно е — отвърна Сали. Около двореца имаше широко открито пространство. Жилищните сгради бяха малки и от въздуха лесно се различаваше кръговата система, в която бяха организирани. Така оставаше място за големите генератори на поле, осигуряващи сигурна защита на местните жители. — Нямаше ли да е по-просто, ако използваха правоъгълен план?

— По-просто, да — каза Синклер. — Но ние сме преживели двестагодишна война. Никой не иска да живее без защитно поле — не че не вярваме на флота и Империята — припряно прибави той. — Но не е лесно да промениш толкова стари навици. Предпочитаме да живеем на гъсто и знаем да се бием.

Совалката описа кръг и кацна върху застиналата лава на покрива. По оживените тесни улици долу се виждаха всевъзможни шотландски карета. Сали се изненада колко е малка имперската секторна столица.

Род я остави с офицерите си в удобна чакалня и последва охраната от морски пехотинци в колосани униформи. Залата на Съвета едновременно съчетаваше простота и разкош. Каменните стени контрастираха на скъпите вълнени килими и гоблени. От високите греди на тавана висяха бойни знамена.

Войниците го въведоха вътре и му показаха къде да седне. Точно пред него имаше подиум за членовете на Съвета и техните помощници, а вицекралският трон над него доминираше над цялата зала. И все пак дори тронът оставаше в сянката на огромен холос на Негово величество Леонид IX, по Божия милост император на човечеството. Когато пристигаше съобщение от престолния свят, образът оживяваше, но сега показваше мъж на не повече от четирийсет години, облечен в мастиленочерната униформа на адмирал на флота без никакви военни отличия и ордени. Тъмните му очи пронизваха всички присъстващи в залата и гледаха към нещо отвъд тях.

Помещението бързо се изпълваше. Тук бяха депутатите в секторния парламент, военни и флотски офицери, забързани цивилни, следвани от нервни секретари. Род нямаше представа какво да очаква, но забеляза завистливите погледи на онези зад него. Той беше най-младшият офицер на първия ред от местата за гости. Адмирал Кранстън седна през два стола от лявата му страна и ободрително му кимна.

Прозвуча гонг. Чернокожият дворцови майордом — със символичен бич, затъкнат в колана на бялата му униформа — се качи на подиума над тях и удари по пода с жезъла си. Имперските съветници влязоха в залата в колона по един и заеха местата си. Не бяха толкова внушителни, колкото звучаха титлите им, реши Блейн. Повечето изглеждаха измъчени — но мнозина притежаваха същия поглед като този на императорския портрет, способност да гледат отвъд присъстващите към нещо, за което човек можеше само да се досеща.

Майордомът изпъчи гърди и удари три пъти с жезъла си.

— Негово височество Стефан Юрий Александрович Мерил, вицекрал на негово императорско величество в сектора отвъд Въглищния чувал. Бог да дари с мъдрост негово величество и негово височество.