Прашинка в Божието око

Вицекрал Мерил имаше два кабинета. Единият беше просторен, пищно мебелиран, пълен с подаръци от десетки светове. На стената зад бюро от самуалитски палисандър, инкрустирано със слонова кост и злато, висеше холос на императора. Подът бе застлан с пъстри килими от жива трева от Плоскост, която пречистваше въздуха. В ниши, издълбани в новошотландската скала, бяха скрити триизмерни камери за удобство на репортерите, отразяващи официални събития.

Ала Род не успя да разгледа кабинета, защото го въведоха в много по-малка стая, рязко отличаваща се с почти монашеската си обстановка. Вицекралят седеше зад голямо бюро от дурапластмаса. Косата му беше разрошена, яката на униформената му куртка — разкопчана. Ботушите му стояха до стената.

— А, влизай, адмирале. Виждам, че водиш младия Блейн. Как си, момче? Не ме помниш, нали? Виждал съм те, когато беше двегодишен. Или на три? Проклет да съм, ако се сещам. Как е маркизът?

— Много добре, ваше височество. Убеден съм, че би ви пратил…

— Разбира се, разбира се. Добър човек е баща ти. Барът е ей там. — Мерил взе сноп документи и бързо ги запрелиства. — Тъкмо както си мислех. — Той драсна подписа си на последната страница. Кошчето за изходяща поща избръмча и документите изчезнаха.

— Навярно би трябвало да представя капитан Блейн на… — започна адмирал Кранстън.

— Разбира се, разбира се. Колко съм разсеян. Доктор Хорват, министър Армстронг, сър Трафин — капитан Блейн от „Макартър“. Момчето на маркиза на Круцис, нали знаете.

— „Макартър“ — презрително произнесе доктор Хорват. — Разбирам. Простете, ваше височество, но не ми е ясно защо сте го повикали.

— Не ви е ясно значи, а? — попита Мерил. — Помислете логично, докторе. Знаете защо сме се събрали тук, нали?

— Не виждам причината, поради която този… милитаристичен фанатик трябва да вземе участие в подготовката на толкова важна експедиция.

— Оплаквате се от мой офицер ли, господине? — изръмжа адмирал Кранстън. — В такъв случай мога ли да ви попитам…

— Достатъчно — намеси се Мерил, хвърли още един наръч документи в кошчето и замислено проследи с поглед изчезването му. — Доктор Хорват, да приемем, че сте направили възраженията си и да продължаваме нататък. — Нямаше начин да се определи към кого е насочена ироничната усмивка на вицекраля.

— Моите възражения са очевидни. Възможно е този младеж да е въвлякъл човешката раса във война с първите разумни същества, които срещаме. Адмиралтейството не е счело за необходимо да го уволни, но аз категорично възразявам срещу по-нататъшната му връзка с извънземните. Не осъзнавате ли чудовищното му престъпление, ваше височество?

— Не, господине, не ви разбирам — обади се военният министър Армстронг.

— Но онзи кораб е изминал трийсет и пет светлинни години. През нормалното пространство. Над век и половина полет! Постижение, с което не би могла да се похвали дори Първата империя. И за какво? За да стрелят по него в самия край на пътуването му, да го натъпчат в трюма на боен кораб и да го откарат на… — Министърът на науката се задъха и трябваше да замълчи.

— Стреля ли по сондата, Блейн? — попита Мерил.

— Не, ваше височество. Тя стреля по нас. Имах заповед да я пресрещна и проуча. След като извънземната капсула атакува моя кораб, аз я откъснах от светлинното платно, което използваше като оръжие.

— И в резултат не сте имали друг избор, освен да я вземете на борда или да я оставите да изгори — прибави сър Трафин. — Добра работа сте свършили.

— Но излишна, ако не беше откъснал светлинното платно — настоя Хорват. — Когато извънземният е стрелял по вас, защо не проявихте здравия разум да минете зад платното и да го последвате? Да го използвате като щит! Не е имало нужда да го унищожавате.

— Сондата е стреляла по имперски боен кораб — избухна Кранстън. — И вие си мислите, че мой офицер ще…

Мерил вдигна ръка.

— Любопитен съм, капитане. Защо не постъпи както предложи доктор Хорват?

— Ами… — Блейн за миг се вцепени. В главата му цареше хаос. — Ваше височество, горивото ни свършваше и бяхме прекалено близо до Кал. Ако бях последвал сондата, корабът ми щеше да стане неуправляем и нямаше да съм в състояние да я проуча, ако допуснем, че двигателят на „Макартър“ не изгореше платното. Нуждаехме се от ускорение, за да излезем от гравитационния кладенец на слънцето… а имах заповед да пресрещна сондата. — Той замълча за момент и докосна точката между веждите си.

Мерил кимна.

— Още един въпрос, Блейн. Как реагира, когато ти наредиха да проучиш извънземен кораб?

— Развълнувах се от възможността да се срещна с разумни същества, ваше височество.