Прашинка в Божието око

— Господа, този младеж не ми прилича на безумен ксенофоб. Но когато корабът му е бил нападнат, той го е защитил. Доктор Хорват, ако капитанът наистина беше стрелял по самата сонда — това определено е бил най-сигурният начин да спаси „Макартър“, — лично щях да се погрижа да бъде уволнен като негоден да служи на негово величество. Вместо това той находчиво е откъснал сондата от оръжието й и я е взел на борда си с огромен риск за собствения си кораб. Тази комбинация ми харесва, господа. — Вицекралят се обърна към Армстронг. — Дики, ще им съобщиш ли решението ни за експедицията?

— Да, ваше височество. — Военният министър се прокашля. — Два кораба. Имперският миноносец „Ленин“ и крайцерът „Макартър“. „Макартър“ ще бъде преоборудван в съответствие с изискванията на доктор Хорват и на борда му ще пътува цивилният персонал на експедицията: учени, търговци, дипломати и мисионерите, които пожела да прати негово преосвещенство. Всички контакти с извънземната цивилизация ще се осъществяват от „Макартър“.

Мерил кимна.

— „Ленин“ при никакви обстоятелства няма да качва извънземни на борда, нито ще се излага на опасност да бъде пленен. Трябва да съм сигурен, че ще получа някаква информация от тази експедиция.

— Прекалено крайна мярка, струва ми се — отбеляза Хорват.

— Не, господине — разгорещено възрази сър Трафин. — Ричард не желае да даде на извънземните възможност да вземат от нас Лангстъновото поле и Олдърсъновия двигател и аз напълно съм съгласен с него.

— Но ако те… ами ако пленят „Макартър“? — попита министърът на науката.

Адмирал Кранстън изпусна от лулата си облак син дим.

— В такъв случай „Ленин“ ще взриви „Макартър“ от космоса.

Блейн кимна. Вече се бе досетил.

— За такова решение е нужен сигурен човек — отбеляза сър Трафин. — Кой ще е капитан на „Ленин“?

— Адмирал Лаврентий Кутузов. Вчера пратихме куриерски кораб.

— Касапина! — Хорват остави чашата си на масата и яростно се обърна към вицекраля. — Възразявам, ваше височество! В цялата Империя не би могло да има по-неподходящ човек. Навярно ви е известно, че именно Кутузов… стерилизира Ищван. От всички параноични създания в… Ваше височество, моля ви да промените решението си. Такъв човек може да… Не разбирате ли? Това са разумни извънземни! Вероятно ни предстои най-великият миг в цялата история, а вие искате да пратите експедиция, командвана от побъркан, който действа под влияние на инстинкта си! Това е безумие!

— По-безумно е да пратим експедиция, командвана от такива като вас — отвърна Армстронг. — Не искам да ви обидя, докторе, но вие смятате извънземните за приятели. Не виждате опасностите. Възможно е ние с моите приятели малко да ги преувеличаваме, но предпочитам да сгрешим, вместо да постъпим както предлагате вие.

— Съветът… — неуверено възрази Хорват.

— Това не касае Съвета — заяви Мерил. — Става дума за защитата на Империята, сигурността на сектора и така нататък, нали разбирате. Интересно ми е какво ще каже имперският парламент на Спарта. Като представител на негово величество в този сектор, аз вече реших.

— Разбирам. — Министърът на науката унило се отпусна на стола си, после лицето му грейна. — Но нали казахте, че „Макартър“ ще бъде преоборудван в съответствие с научните изисквания? За да имаме истинска научна експедиция.

Мерил кимна.

— Да. Надявам се, че няма да се наложи Кутузов да действа. Зависи от вашите хора. Това е просто предпазна мярка.

Блейн се прокашля.

— Говори, момче — каза Армстронг.

— Чудех се за моите пътници, ваше височество.

— Разбира се, разбира се — отвърна вицекралят. — Племенницата на сенатор Фаулър и онзи търговец. Смяташ ли, че ще пожелаят да дойдат?

— Сигурен съм, че Сали… госпожица Фаулър ще поиска — отвърна Род. — Тя се отказа от две възможности да замине за Спарта и всеки ден ходи в Адмиралтейството.

— Антроположка — измърмори Мерил. — Щом иска, нека върви. Няма да е излишно да покажем на Лигата на човечеството, че не пращаме наказателна експедиция, а не се сещам за по-подходящ начин. Добра политика. Ами оня Бери?

— Не зная, ваше височество.

— Провери — каза вицекралят. — Адмирале, нямаш подходящ кораб за столицата, нали?

— Не и такъв, на който да поверя този човек — рече Кранстън. — Прочетохте доклада на Плеханов.

— Разбирам. Е, доктор Хорват искаше да вземе търговци. Струва ми се, че негово превъзходителство с радост ще се възползва от възможността да участва… само му кажи, че можем да поканим някой от конкурентите му. Би трябвало да подейства, нали? Никога не съм виждал търговец, който да не е готов на всичко, за да прецака конкуренцията.

— Кога заминаваме, ваше височество? — попита Род.

Мерил сви рамене.

— Зависи от хората на Хорват. Предполагам, че ще има много работа. „Ленин“ би трябвало да пристигне след месец. По пътя ще мине да вземе Кутузов. Не виждам защо да не заминете веднага щом решите, че „Макартър“ е готов.

11. Неговата църква