Прашинка в Божието око

Сега огромното пространство се пръскаше по шевовете. Тук бяха вицекрал Мерил, министър Армстронг, адмирал Кранстън, кардинал Рандолф и много други местни величия. Род се надяваше, че офицерите му са успели да завършат подготовката за отпътуването. През последните дни бе претрупан с неизбежни задачи, повечето с обществен характер, и почти не му оставаше време за друго. Сега, докато чакаше началото на последната церемония, му се искаше да бе могъл да се изолира от обществения живот в столицата и да остане на кораба като отшелник. През следващата година щеше да е под командването на адмирал Кутузов и подозираше, че руснакът не се е зарадвал много, когато е научил този факт. Отсъствието му от церемонията на „Макартър“ веднага биеше на очи.

Кутузов беше снажен мъж без чувство за хумор. Приличаше на човек, излязъл от учебник по руска история, и говореше по същия начин. Това отчасти се дължеше на произхода му от Света Екатерина, но главно на собствения му избор. Адмиралът прекарваше часове в изучаване на древните руски обичаи и възприемаше много от тях. Мостикът на флагманския му кораб бе украсен с икони, в каютата му къкреше самовар и морските му пехотинци можеха да танцуват някакво подобие на казачок.

Във флота го смятаха за изключително компетентен. Той безпрекословно изпълняваше всяка дадена му заповед, без да проявява човешко състрадание, и това смущаваше всички около него. Тъй като флотът и парламентът официално бяха одобрили действията му при унищожаване на една бунтовническа планета — Имперският съвет смяташе, че драстичните мерки са предотвратили избухването на въстание в целия сектор — канеха Кутузов на всички светски събития, но не се разочароваха, когато им отказваше.

— Основният проблем са ония шантави руски обичаи — каза Синклер, когато офицерите на „Макартър“ обсъждаха новия си адмирал.

— Не са много по-различни от шотландските — отбеляза старши лейтенант Каргил. — Той поне не се опитва да научи всички ни на руски. Достатъчно добре говори англически.

— Това означава ли, че ние шотландците не знаем англически? — попита главният инженер.

— Сам се сети. — Но след миг Каргил размисли. — Разбира се, че не, Санди. Понякога, когато си възбуден, нищо не ти разбирам, но… ето, пийни една чаша.

Това си заслужаваше да се види — Каргил, полагащ всички усилия да се държи приятелски със Синклер. Разбира се, причината бе очевидна. Корабът се намираше на новошотландските докове в ръцете на главния интендант Макферсън и Каргил се боеше да не ядоса главния инженер. Можеха да демонтират каютата му — или нещо още по-ужасно.

Вицекрал Мерил му говореше нещо. Род се откъсна от мислите си и се заслуша.

— Казах, че наистина не разбирам смисъла от всичко това, капитане. Цялата церемония можеше да се проведе на повърхността — освен благословията ви, ваше преосвещенство.

— И преди се е случвало кораби да напускат Нова Шотландия без моята благословия — замислено отвърна кардиналът. — Макар че навярно не са заминавали на толкова смущаваща за Църквата експедиция. Е, това вече е проблем на младия Харди. — Той посочи корабния капелан. Дейвид Харди беше близо два пъти по-възрастен от Блейн и имаше същия чин, така че думите на кардинала трябваше да се възприемат относително. — Е, готови ли сме?

— Да, ваше преосвещенство. — Род кимна на Кели.

— Екипаж, мирно! — Разговорите стихнаха, по-скоро постепенно, отколкото рязко, както щеше да е, ако на борда нямаше цивилни.

Кардиналът извади от джоба си тънък епитрахил, целуна го и го преметна през раменете си. Капелан Харди му подаде сребърен съд и жезъл, завършващ с куха топка. Кардинал Рандолф го потопи в светената вода и поръси събралите се офицери и екипажа.

— Поръси ме с исоп и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг9. Слава на Отца и Сина, и Светаго Духа.

— Както е било в началото, сега и вовеки веков, светове без край, амин — чу се автоматично да отговаря Род. Вярваше ли във всичко това? Или го правеше само заради дисциплината? Не можеше да реши, но се радваше, че кардиналът е тук. Може би щяха да се нуждаят от всякаква закрила, дори божествена…

Прозвуча предупредителната сирена и официалната група се качи на спускателна совалка. Екипажът на „Макартър“ побърза да напусне хангара и Блейн влезе в херметичната камера. Разнесе се вой от изпомпване на въздуха, после огромните двойни врати се отвориха. Междувременно централните махови колела се завъртяха и корабът прекъсна движението си в орбита. Ако на борда имаше само военни, атмосферната совалка можеше да потегли и в движение, спускайки се по параболична — спрямо „Макартър“ — траектория, но тъй като на борда й бяха вицекралят и кардиналът, изобщо не можеше да става дума за това. Совалката плавно се издигна със сто и петдесет сантиметра в секунда.