Прашинка в Божието око

— Защо? Божието… Неговото око е най-голямото и най-ярко образувание на вашето небе.

Потър мрачно се усмихна.

— Не и по време на войната. Чел съм дневници. Хората са се криели под университетското Лангстъново поле. Когато излизали, приемали небето като бойно поле, по което блестели странни светлини и лъчения от избухващи кораби. Едва след войната започнали да поглеждат нагоре. Тогава астрономите се опитали да разберат какво се е случило с Окото. И Хауард Гроут Литълмийд бил осенен от божествено вдъхновение.

— Решил, че Божието лице е точно това, на каквото прилича.

— Да. И убедил много хора. Пристигнахме, господа.

Неговата църква бе внушителна, но в окаян вид. Бе построена от дялан камък, за да издържи векове. Наистина беше издържала, но пясъчните бури бяха взели своето. Трегерите и корнизите бяха напукани, по стените с лазери и други инструменти бяха надраскани инициали и мръсотии.

Свещеникът бе висок, едър мъж с меко, примирено лице, ала с неочаквана твърдост отказа да ги пусне да влязат. Още по-лошо стана, когато Потър му съобщи, че е негов съгражданин. Неговата църква и нейните свещеници бяха изстрадали много от ръцете на съгражданите си.

— Хайде да се разберем — каза Ренър. — Нали не смятате, че искаме да оскверним нещо?

— Вие не сте вярващи. Каква работа имате тук?

— Искаме само да видим снимката на Божи… на Неговото лице в цялото му великолепие. После ще си тръгнем. Ако не ни пуснете, ще ви принудим по каналния ред. Тук сме по заповед на флота.

На лицето на свещеника се изписа презрително изражение.

— Това е Нова Шотландия, а не някоя от вашите примитивни колонии, на които управлява богохулствената морска пехота. За да влезете в църквата, ще ви трябва заповед от вицекраля. А вие сте обикновени туристи.

— Чухте ли за извънземната сонда?

Свещеникът изглеждаше разколебан.

— Да.

— Според нас е била изстреляна с лазерно оръдие. От Сламката.

Свещеникът се стъписа. После избухна в смях и им даде знак да влязат. Не каза нищо, но ги поведе по очуканите плочи към олтара, отдръпна се настрани и внимателно проследи реакцията им.

Неговото лице заемаше половината стена. Приличаше на огромна холограма. Звездите наоколо бяха малко замъглени, нещо нормално за старите холоси.

Окото излъчваше ужасяващо зелено сияние. Чисто зелено с червена точица в края.

— Боже мой! — възкликна Стейли и припряно прибави: — Не исках да кажа това. Но… каква енергия! Нужна е индустриалната мощ на високо развит свят, за да излъчи толкова силен лъч от трийсет и пет светлинни години разстояние!

— Като че ли си го спомнях по-голямо — промълви Потър.

— Виждате ли! — тържествуващо каза свещеникът. — А вие смятахте, че може да е природно явление! Е, това достатъчно ли ви беше?

— Да — отвърна Ренър и тримата си тръгнаха.

Спряха навън под гаснещите слънчеви лъчи. Главният астрогатор клатеше глава.

— Изобщо не обвинявам Литълмийд. Странното е, че не е убедил всички на планетата.

— Ние сме упорит народ — отвърна Потър. — Онзи силует в нощното небе може да е бил прекалено очевиден, прекалено…

— Ето ме, кретени! — подметна Ренър.

— Да. Новошотландците не обичат някой да се отнася с тях като с глупаци, дори да е самият Той.

— Откакто Литълмийд е зърнал светлината, Неговата църква, изглежда, не е видяла добри времена — спомнил си порутената сграда, каза астрогаторът.

— Да. През две хиляди деветстотин и втора светлината угаснала. Преди сто и петнайсет години. Това събитие е отлично документирано.

— Сламката внезапно ли е угаснала?

Потър сви рамене.

— Никой не знае. Може да се е случило от другата страна на планетата. Сигурно сте забелязали, че тукашната цивилизация е като малък оазис на пустинен свят, господин Ренър. Когато през онази нощ се издигнал, Въглищния чувал бил като слепец. Неговистите трябва да са решили, че Бог отново е заспал. Или че в окото му е влязла прашинка и е замижал.

— Или че може би им се е разгневил?

— Хауард Гроут Литълмийд изпил голяма доза сънотворни. Неговистите казват, че нямал търпение да види своя Господ.

— Навярно, за да му поиска обяснение — отвърна Ренър. — Много сте мълчалив, господин Стейли.

Хорст мрачно го погледна.

— Те могат да построят огромно лазерно оръдие. А ние пращаме там военна експедиция.

12. Спускане в ада

Хангарът беше единственото помещение, в което можеше да се събере целият екипаж на кораба и научният персонал. Вътре бе претъпкано с техника: допълнителни спускателни совалки, катери, сандъци с научно оборудване, провизии и кашони, чието предназначение не знаеше дори Блейн. Хората на доктор Хорват бяха настояли да вземат почти всички уреди, използвани в тяхната област, и флотът не можеше да спори с тях, тъй като подобна експедиция беше безпрецедентна.