Прашинка в Божието око

Всички се изправиха. Род си помисли, че е лесно да си циничен. В крайна сметка, Мерил беше обикновен човек, както и Негово императорско величество. Обуваха си панталоните крачол по крачол. Ала носеха отговорност за съдбата на човешката раса. Съветът можеше да им дава препоръки. Сенатът можеше да води дебати. Парламентът можеше да вика и да поставя искания. И все пак, когато се обмислеха всички препоръки, някой трябваше да действа от името на човечеството… Не, церемониите не бяха проява на празна помпозност. Трябваше да се напомня за хората, които притежаваха такава власт.

Негово височество бе висок слаб мъж с гъсти вежди. Носеше флотска униформа с кометата и слънцето на гърдите си, отличия, заслужени с дългогодишна служба в сектора. Когато стигна до трона си, той се обърна към холоса и се поклони. Майордомът прочете клетвата за вярност към короната, след което Мерил седна и кимна на Съвета.

Лорд-председателят на Съвета херцог Бонин се изправи от мястото си в средата на голямата маса.

— Милорди, господа, Съветът се събира по заповед на негово височество, за да обсъди въпроса за извънземния кораб от Сламката. Сесията може да е продължителна — без сарказъм прибави той.

— Всички сте получили доклада за проучването на кораба. Мога да го обобщя в две основни точки: извънземните нямат нито Олдърсънов двигател, нито Лангстъново поле. От друга страна, те, изглежда, притежават значително по-съвършена техника от тази в Империята — имам предвид и техниката от времето на Първата империя.

В залата се разнесоха ахвания. Мнозина имперски управници и повечето поданици се отнасяха към Първата империя с почти мистично благоговение. Бонин многозначително кимна.

— Сега ще обсъдим какво трябва да направим. Негово превъзходителство сър Трафин Гиъри, секторен министър на външните работи.

Сър Трафин бе висок почти колкото вицекраля, но с това приликата помежду им свършваше. Вместо стройната, атлетична фигура на Негово височество, тялото на министъра приличаше на бъчва.

— Ваше височество, милорди, господа. Пратихме куриер на Спарта и след седмица ще пратим още един. Тази сонда пътуваше по-бавно от светлината и е била изстреляна преди повече от сто години. В продължение на няколко месеца не се налага да предприемаме никакви мерки. Предлагам да се приготвим за експедиция до Сламката, но иначе да чакаме инструкции от негово величество. — Гиъри свирепо издаде напред долната си устна и се огледа. — Навярно ще изненадам мнозина от вас, които познават характера ми, но смятам, че е разумно сериозно да обмислим този проблем. Възможно е от нашето решение да зависи съдбата на човешката раса.

Надигна се одобрителен шепот. Председателят кимна на човека от лявата си страна.

— Милорд Ричард Макдоналд Армстронг, секторен министър на войната.

За разлика от огромния сър Трафин, военният министър беше дребен мъж с меко лице. Но очите му бяха твърди — също като на портрета над подиума.

— Отлично разбирам възгледите на сър Трафин — започна Армстронг. — За нас е огромно облекчение да знаем, че най-мъдрите мъже на нашата раса на Спарта ще поправят неуспехите и грешките ни.

Новошотландският му акцент почти не се усещаше, помисли си Род, но Армстронг определено беше местен. Дали ако им се наложеше, тези хора можеха да говорят като всички останали?

— Но е възможно да нямаме достатъчно време — тихо продължи военният министър. — Помислете. Както показват архивите ни, преди сто и тринайсет години Сламката просияла толкова ярко, че затъмнила Окото на Мърчисън. По-късно угаснала. Това несъмнено бележи момента, в който сондата е започнала да намалява скорост при навлизането си в нашата система. Лазерите, които са я изстреляли, са действали дълго време. Създателите им са имали поне сто и петдесет години, за да разработят нова техника. Помислете за това, милорди. За сто и петдесет години земните хора са стигнали от бойните платноходи до космическия кораб, кацнал на Луната. От барута до ядрения синтез. До техническо равнище, достатъчно за построяването на такава сонда — и след още век и половина създали Олдърсъновия двигател, Лангстъновото поле, десет междузвездни колонии и Кодоминиума. Половин столетие по-късно флотът напуснал Земята, за да основе Първата империя. Ето какво могат да означават век и половина в развитието на една раса, милорди. Ето пред какво сме изправени днес.

— Аз смятам, че не можем да си позволим да чакаме! — изкънтя в залата гласът на стареца. — Да чакаме вест от Спарта ли? При цялото ми уважение към съветниците на негово величество, какво ново биха могли да ни кажат те? Докато подготвят отговора си, ние ще сме им пратили нови доклади. Възможно е положението тук да се е променило и инструкциите им да не са актуални. По-добре да допуснем грешка, отколкото да бездействаме!

— Какво препоръчвате? — сухо попита председателят на Съвета.