Прашинка в Божието око

Повечето от уредите в сондата били стопени пластмасови буци, останки от електрически вериги, хаотично преплетени странни проводникови и полупроводникови материали. Нямало следа от кабелите на платното, нито от устройство за тяхното размотаване. В трийсет и двете издатини нямало отвори. Отсъствието на кабелите можело да се обясни единствено с факта, че дебелината им е била от една молекула и че са се разпаднали химически в резултат на лазерния изстрел. Но тогава как бяха контролирали платното? Може би кабелите по някакъв начин са се свивали и отпускали като мускул?

Странна идея, но някои от непокътнатите механизми били също толкова странни. Частите на сондата не били стандартизирани. Две устройства, предназначени да извършват почти еднаква работа, можели да са малко или невероятно различни. Скобите и стъпалата сякаш били издялани на ръка. Капсулата приличала колкото на машина, толкова и на скулптура.

Блейн прочете доклада, поклати глава и се обади на Сали, която дойде в каютата му.

— Да, аз го написах — потвърди тя. — Изглежда, е вярно. Всеки болт и гайка в сондата се различават. Не е толкова изненадващо, ако приемем, че капсулата е имала религиозно предназначение. Но това не е всичко. Известен ли ти е принципът на двойното подсигуряване?

— При машините ли? Два механизма с една и съща функция. В случай, че единият се повреди.

— Е, изглежда, че сламкарите са прилагали нещо подобно.

— Сламкарите ли?

Тя сви рамене.

— Ами, все някак трябва да ги наричаме. Сламкарските инженери са разработвали две устройства за една и съща работа, да, но второто върши две дейности, а някои от поддържащите системи едновременно са биметални термостати и термоелектрически генератори. Род, почти не разбирам значението на тези термини. Модули. Нашите инженери използват модули, нали?

— За по-сложни дейности, да.

— При сламкарите не е така. Всичко е едно, всичко работи по нещо друго. Род, има голяма вероятност сламкарите да са по-интелигентни от нас.

Той подсвирна с уста.

— Това е… страшничко. Хм, чакай малко. Би трябвало да имат Олдърсънов двигател, нали?

— Не ми е известно. Но имат неща, които ние нямаме. — Сали примижа, сякаш се мъчеше да си спомни израза. — Например биотемпературни свръхпроводници. И после това. — Тя се пресегна покрай него и прелисти страниците. — Ето, погледни тази снимка. Всички тези метеоритни дупчици.

— Микрометеорити. Логично е.

— През метеоритния щит не е преминавало нищо с големина над четири хиляди микрона. Само че никой не успя да открие такъв щит. Сламкарите нямат Лангстъново поле.

— Но…

— Трябва да са използвали платното. Разбираш ли какво означава това? Автопилотът ни е атакувал, защото е взел „Макартър“ за метеор.

— Ами пилотът? Защо не е…

— Не. Доколкото успяхме да разберем, извънземният е бил в криогенен сън. Животоподдържащите системи са се повредили горе-долу по времето, когато взехме капсулата на борда. Ние сме го убили.

— Това сигурно ли е?

Сали кимна.

— По дяволите. Изминал е толкова дълъг път. Лигата на човечеството иска главата ми на тепсия с лимонче в устата и не мога да ги обвинявам. Уфф…

— Престани — тихо каза тя.

— Извинявай. С какво ще продължим?

— С аутопсията. Половината от доклада се отнася за нея. — Сали запрелиства страниците и Род потръпна. Госпожица Фаулър имаше по-стабилна психика от повечето дами в двора.

Плътта на сламкаря беше светла, кръвта — розова, като смес от дървесен сок и човешка кръв. Патоанатомите бяха разкрили костите на гърба, от тила до мястото, където се намираше човешката опашна кост.

— Не разбирам. Къде е гръбначният стълб?

— Няма — отвърна Сали. — Изглежда, еволюцията на Сламката не е измислила гръбначни прешлени.

Имаше три кости, здрави като на човешки крак. Най-горната представляваше продължение на черепа, нещо като двайсетсантиметрова дръжка. Ставата в долния й край се намираше на равнището на рамото — съществото можеше да кимне с глава, но не и да я завърти настрани.

Основната гръбначна кост бе по-дълга и по-дебела. Тя свършваше с масивна, сложна връзка, отчасти напомняща на става, приблизително на мястото на кръста. Долната кост се разширяваше към хълбоците и имаше стави за бедрата.

Гръбначният мозък минаваше от вътрешната страна на костите, а не през тях.

— Не е можел да обръща глава — отбеляза Род. — Трябвало е да се завърта в кръста. Ето защо е толкова сложна голямата става. Нали?

— Точно така. Гледах как проучват ставата. Тя завърта целия торс. Внушително.

Блейн кимна и прелисти страницата. На тази снимка лекарите бяха разтворили черепа.

Нищо чудно, че главата на извънземния изглеждаше толкова крива. Не само че лявата половина на мозъка бе по-голяма, за да контролира чувствителните десни ръце, но и масивните сухожилия на лявото рамо за по-голяма издръжливост се свързваха с издатини от лявата страна на черепа.