Прашинка в Божието око

— Разбирам. Господин Потър, бихте ли показали глобуса по интеркома? Благодаря. — Блейн разгледа образа на екрана. — Хм. Нормално изглеждащ свят. Цветовете са малко особени. Облаците изглеждат… мръсни. Нищо чудно. В атмосферата има всевъзможни боклуци. Това ви е известно, нали, господин Уитбред?

— Тъй вярно. — Юнкерът сбърчи нос. — Мръсна работа.

— Точно така. Но процентното съдържание на хелий удивлява Бъкман. Чудя се дали вече е решил загадката. Имаше няколко дни… По дяволите, Уитбред, наистина прилича на Марс. Но защо?

Джонатан сви рамене. Вече съжаляваше, че е повдигнал въпроса.

— Очертанията не са много ясни. Винаги е така. — Род разсеяно отнесе кафето и ирландското си уиски до екрана на интеркома. Официално не знаеше откъде идва алкохолът. Но Кели и неговите морски пехотинци знаеха, че капитанът има богати запаси. Цилер обичаше сливовица и това бе изисквало от Малоуни извънредна изобретателност.

Блейн проследи очертанията на едно малко море.

— Сушата не може да се отличи от водата, но облаците приличат на постоянни образувания… — Той отново разгледа картата. — Това море е почти кръгло.

— Да. Това също. — Ренър показа един едва забележим пръстен от острови, много по-голям от морето, което беше посочил капитанът. — И тук — вижда се само част от дъгата на тези ниски хълмове.

— Навсякъде има кръгове — потвърди Род. — Също като на Марс. Това е. Марс в продължение на четири милиарда години е обикалял през астероидния пръстен на земната слънчева система. Но тук няма много астероиди и всички са в троянските пунктове.

— Повечето кръгове не са ли прекалено малки за това, господин капитан? — попита Гавин.

— Така е, Потър. Наистина.

— Но какво означава това? — замислено рече Уитбред.

— Поредната загадка за Бъкман — отвърна Блейн. — Ще му хареса. А сега предлагам да използваме свободното си време за нещо по-полезно. Радвам се, че доведохте младите господа, господин Ренър. Случайно да играете бридж?

Оказа се, че играят, но Уитбред нямаше късмет. Изгуби почти цялата си еднодневна заплата.

Завръщането на катера сложи край на играта. Каргил незабавно се яви в капитанската каюта и докладва за експедицията. Носеше информация, две непонятни сламкарски машини, които в момента разтоварваха в хангара, и парче златист метал, което държеше в облечените си в дебели ръкавици ръце. Блейн благодари на Ренър и юнкерите за бриджа и те разбраха недвусмисления намек, макар че Уитбред с удоволствие би останал.

— Аз си лягам — каза Потър. — Освен…

— Да? — окуражи го Джонатан.

— Няма ли да е интересно как ще реагира господин Кроуфорд, когато види каютата си? — дяволито попита Гавин.

На пълното лице на Уитбред бавно плъзна усмивка.

— Наистина, Потър. Наистина. Да побързаме!

Струваше си. Юнкерите не бяха сами в заседателната зала край хангара, когато, по молба на Джонатан, сержантът свързочник показа каютата по интеркома.

Кроуфорд не ги разочарова. Ако приятелите му не го бяха спрели, щеше да извърши ксеноцид, първото престъпление от такъв вид в човешката история. Той така се разбесня, че научи дори капитанът, в резултат на което от патрул главният артилерист направо застъпи на вахта.

Бъкман повика Потър и побърза да отиде в астрономическата лаборатория, убеден, че младият юнкер е объркал всичко. Свършената работа приятно изненада астрофизика. Достави му удоволствие и очакващото го кафе. Колбата винаги беше пълна и Бъкман започваше да свиква с това. Знаеше, че го снабдява Хорас Бери.

Половин час след пристигането на катера търговецът знаеше за парчето златист метал. Това вече бе странно — и потенциално ценно. Древните наглед сламкарски машини също можеха да донесат печалба… Само да имаше начин да получи достъп до катерния компютър! Ала уменията на Набил не бяха толкова всестранни.

По-късно щеше да разговаря с Бъкман на чаша кафе, но това можеше да почака, можеше да почака. А на следващия ден щеше да пристигне извънземният кораб. Експедицията несъмнено щеше да се окаже изключително ценна — и флотът си мислеше, че го наказва, като не му позволява да се грижи за бизнеса си! Наистина, без личното присъствие на Бери нямаше да има увеличаване на печалбите, но фирмата нямаше и да пострада, а с онова, което научеше тук, „Имперска компания за автонетика“ можеше да стане най-могъща в Асоциацията на имперските търговци. Ако флотът смяташе, че сега АИТ им създава проблеми, само трябваше да почакат, докато начело застане Хорас Бери! Той лукаво се усмихна. Видял изражението на господаря си, Набил нервно се прегърби и се опита да не му се набива на очи.

Долу в хангара хванаха Уитбред на работа — така правеха с всеки, който минеше оттам. Каргил беше донесъл от Кошерния астероид много неща и трябваше да ги разопаковат. Джонатан находчиво прояви желание да помага на Сали преди помощник-капитанът да му е намерил друга задача.