Прашинка в Божието око

— Да, шпиони. Учените са ви казали, че не били разумни същества. Възможно е, но дали са способни да запаметяват? Едва ли. Вие ми обяснихте за техническите умения на голямата. Тя е заповядала на малките да върнат часовника на оня търговец. Капитане, при никакви обстоятелства не й позволявайте да влезе в контакт с избягалите. Нито пък на който и да било друг голям извънземен. Ясно ли е?

— Тъй вярно…

— Чудите се защо, нали? Ако има някаква вероятност тези гадинки да научат тайните на двигателя и полето…

— Да, господин адмирал. Ще се погрижа да бъде изпълнено.

— Гледайте да го направите, капитане.

Блейн остана известно време втренчен в мътния екран, после се обърна към Каргил.

— Джак, ти си служил при адмирала, нали? Какво представлява в действителност под легендарния си образ?

Помощник-капитанът седна до командното кресло на Род.

— Още бях юнкер, когато той беше капитан. Всички го уважавахме. Той е най-суровият офицер във флота и не проявява снизхождение към никого, най-малко към себе си. Но когато се сражаваш под негово командване, има по-голяма вероятност да се върнеш жив.

— И аз така съм чувал. Спечелил е повече битки от всеки друг във флота, но, Господи, какво сурово копеле е!

— Да, господин капитан. — Каргил внимателно се вгледа в лицето му. — Никога не сте били на Света Екатерина, нали?

— Не.

— Неколцина от екипажа са оттам. На „Ленин“ са повече, разбира се. Във флота има адски много катеринци, господин капитан. И знаете ли защо?

— Досещам се.

— Планетата е била заселена от руснаците във флота на стария Кодоминиум — каза Каргил. — Когато избягали от земната слънчева система, те пратили жените и децата си на Екатерина. По време на Войните на формирането понесли тежки удари. После Завър без предупреждение нападнал Света Екатерина и започнали Войните за наследството. Планетата останала вярна, но…

— Като Нова Шотландия — отбеляза Род.

Помощник-капитанът кимна.

— Точно така. Верни на Империята фанатици. Съвсем естествено, като се има предвид историята им. Живели са в мир само когато Империята е била силна.

Блейн замислено кимна, после отново се обърна към екраните. Имаше начин да зарадва адмирала.

— Стейли — изръмжа той, — предай на сержант Кели да нареди на всички морски пехотинци да търсят избягалите сламкарчета. Заповядвам да стрелят на месо. Ако е възможно, да се опитват да не ги убият, но да стрелят. И пуснете ония порове в камбуза.

21. Посланиците

Докато извънземният кораб се приближаваше, пламтящият му двигател скриваше всички подробности от конструкцията му. „Макартър“ чакаше с вдигнати щитове и насочени оръдия. „Ленин“ наблюдаваше от сто километра разстояние.

— Бойна готовност едно, Стейли — тихо нареди Блейн. Юнкерът хвана голямата червена ръчка, в момента включена на бойна готовност две, и я завъртя обратно на часовниковата стрелка. Зави сирената за пълна бойна готовност, после из стоманените коридори отекна запис на бойна тръба.

— Внимание, внимание. Бойна готовност едно, бойна готовност едно.

Офицери и екипаж се втурнаха към бойните си постове — артилеристи, свързочници, морски пехотинци. Готвачи и интенданти се присъединиха към техническите групи. Санитари организираха медицински пунктове из целия крайцер — всичко това бързо и безшумно. Род се изпълни с гордост. Цилер му бе поверил дисциплиниран кораб и той продължаваше да е такъв, слава Богу.

— Свързочно отделение готово за бой — съобщи свързочникът на мостика.

— Артилерийска бойна част готова за бой.

— Морска пехота готова за бой.

— Стейли, свободните пехотинци да продължат да търсят изчезналите сламкарчета — заповяда Блейн.

— Слушам.

— Техническо отделение готово за бой.

Извънземният кораб се насочваше към „Макартър“. Ядреният пламък на двигателя му се отразяваше в щитовете на крайцера.

— Не е толкова горещ, господин капитан — съобщи по интеркома Синклер. — Полето ще издържи поне двайсет минути. И топлината не е фокусирана, няма да има горещи точки.

Род кимна. Беше стигнал до същото заключение, но когато имаше възможност, трябваше да провери. Светлината на екрана ставаше все по-силна.

— Не проявява враждебност — каза той на Ренър. — Даже да е боен кораб.

— Не съм сигурен, че е боен, господин капитан. — Главният астрогатор изглеждаше съвсем спокоен. Дори извънземните да ги атакуваха, той щеше да остане по-скоро зрител, отколкото участник в сражението. — Поне са насочили пламъка на двигателя си настрани. Знак на любезност.

— По дяволите, пламъкът се увеличава, частично се просмуква в нашето Лангстъново поле и те могат да видят какво ни причинява.

— Не се бях сетил за това.

— Морската пехота докладва, че в коридорите на палуба „B“, отсек двайсет, има цивилни.

— Проклятие! — извика Блейн. — Това е при астрономите. Освободете коридорите!

— Сигурно е Бъкман — ухили се Ренър. — Няма да им е лесно да го върнат в каютата му.

— Да. Стейли, наредете на пехотинците да отведат Бъкман в каютата му. Дори насила, ако се наложи.

Уитбред се усмихна. „Макартър“ се намираше в космически дрейф. Как щяха да се справят войниците в такива условия?