Предани

до грешните хора. Всъщност е много по-сигурно всичко да ти е печатно.

Зелените му очи трескаво оглеждат страниците, докато търси това, което иска да ми

покаже. Пръстите му действат бързо и ловко, това са пръсти на човек, роден за едно-

единствено нещо – да прелиства страници. Спомням си как се опитваше да прикрие

наклонностите си, как тайно внасяше книги в аскетския ни дом. И така до деня, в който

пусна кръвта си да тече в купела с вода на Ерудитите. Още тогава трябваше да се

досетя, че е лъжец, че е верен единствено на себе си.

Стомахът ми пак се сгърчва от силната болка, започва да ми се гади. Едва издържам

да седя в едно стая с него, вратата зад нас е затворена, стените ме смачкват и

доближават до него. Дели ни само една маса.

– А, ето тук. – Пръстът му се заковава върху страницата и той обръща книгата, така че

да може да ми покаже.

Изглежда като копие от договор, но е написано на ръка.

Аз, долуподписаната Аманда Мари Ритър, от Пеория, Илинойс, давам съгласието си за следните процедури:

1. За генетично лечение, така както е определено от Бюрото за генетично и социално здраве: процедура,

продукт на генетичното инженерство, разработена с цел да коригира гените, определени като „увредени“ на

страница три от този формуляр.

2. За пренастройване на паметта, както е определено в терминологията на Бюрото за генетично и социално

здраве: процедура за изтриване на паметта, която има за цел да направи участника пригоден за

експеримента.

Декларирам, че съм получила цялата информация, проучила съм рисковете и ползите от двете процедури и

съм направила консултации с член на Бюрото за генетично и социално здраве. Разбирам, че по този начин ще

ми бъде дадена нова самоличност и нов живот и ще бъда включена в експеримента Чикаго, Илинойс, където

ще живея до края на дните си.

Съгласявам се с условието да родя поне две деца, така че да дам на коригираните си гени максимален шанс

за оцеляване. Разбирам, че това ще бъде заложено в паметта ми и ще трябва да го направя след като

премина през обучението след пренастройването.

Също така давам съгласието си моите деца, както и децата на моите деца и поколенията след тях да

продължат да участват в експеримента за период, определен от Бюрото. Ще им бъде подадена фалшивата

информация за историята на семейството им, която ще получа самата аз, след като спомените ми бъдат

изтрити.

Подпис:

Аманда Мари Ритър.

Аманда Мари Ритър. Жената от видеото, Едит Прайър, моята предшественица.

Поглеждам към Кейлъб, който греее от знанието, сякаш от очите му извира ток.

Не моя, наша предшественица.

Издърпвам единия стол и сядам.

– Тя е била предшественица на татко?

Той кимва и сяда срещу мен.

– Живяла е преди седем поколения. Да, била му е леля. Брат е продължил да носи

името Прайър.

– А това... какво е?

– Това е формуляр за съгласие – казва той. – С този документ е приела да участва в

експеримента. Според бележките по-долу, това е оригиналното копие. Тя е била сред

основателите на експеримента. Член на Бюрото. В експеримента са участвали много

малко членове на Бюрото – почти всички хора, вкарани вътре, не са работили за

правителството.

Чета думите отново и отново, опитвам се да ги разбера. Когато я видях на видеото, ми

се стори съвсем логично да пожелае да стане част от нас, да се присъедини към нашите

касти, доброволно да остави всичко зад гърба си. Но това беше преди да видя с очите си

какъв е животът отвъд стената. А той не изглежда толкова кошмарен, както го описва тя

в посланието си към нас.

Видеото е една майсторска манипулация. Целта е била да ни направи предани на

Бюрото и на неговото внушение – че светът навън е унищожен и Дивергентите трябва да

излязат и да помогнат на хората там, да излекуват човечеството. Не е съвсем невярно,

защото хората в Бюрото вярват, че излекуваните гени ще оправят нещата, ще помогнат

на хората да преодолеят част от проблемите си. Убедени са, че ако се интегрираме в

останалото население, ще предадем здравите си гени на нашите деца. Така светът щял

да стане по-добър. Но от друга страна, те не се нуждаят от нас. Не са очаквали, че

наистина ще излезем от града като армия да се борим с несправедливостта и да

спасяваме всички, както внушава Едит. Дали е вярвала на собствените си думи, или ги е

казала само защото ѝ се е налагало?

На следващата страница има нейна снимка. Устните

са здраво стиснати в права

линия. Около лицето падат кичури кестенява коса. Трябва да е видяла нещо наистина

ужасяващо тук, за да се съгласи да изтрият всичките спомени, да прекроят целия

живот.

– Знаеш ли защо се е съгласила? – питам.

Кейлъб поклаща глава отрицателно.

– Не, но според някои от данните, а те не са никак много и не са изчерпателни, хората

са били принудени да се присъединят към експериментите, за да избегнат глада и