Предани

подсвирква с уста, но едва го чувам през пулсиращото в ушите ми сърце.

Очите на Тобиас срещат моите и е като първия път, когато наистина се вгледах в него

по време на инициацията ми, след първата симулация. Тогава се взирахме един в друг

както сега – твърде дълго, твърде напрегнато.

– Млъкнете! – виквам, без да откъсвам очи от неговите.

Кристина и Юрая влизат в стаята, а ние ги следваме, сякаш нищо не се е случило.

ÃËÀÂÀ

ÄÂÀÄÅÑÅÒ È ÒÐÅÒÀ

Òîáèàñ

Тази вечер, когато най-сетне натежалата ми от мисли и въпроси глава докосва

възглавницата, усещам нещо да шумоли под бузата ми. Бележка, пъхната в калъфката.

Т., чакай ме пред входа на хотела в единайсет. Трябва да говоря с теб.

Нита

Поглеждам към Трис. Легнала е по гръб с разперени ръце. Кичур коса се е разположил

над устата и носа и нежно се полюшва с всеки неин дъх. Не искам да я будя, но се

чувствам неловко да излизам посред нощ, за да се виждам с някакво момиче, без да

кажа. Особено сега, когато се опитваме да бъдем честни един с друг и да не крием нищо.

Поглеждам часовника си. Единайсет без десет е.

Нита е само приятел. Можеш да кажеш на Трис и утре. Явно е нещо спешно.

Отметвам одеялото и пъхам крака в обувките си – от няколко дни спя с дрехите.

Минавам покрай леглото на Питър, после покрай Юрая и забелязвам, че е пъхнал шише с

алкохол под възглавницата си. Издърпвам го с два пръста и го слагам под възглавницата

на едно от празните легла. Не се грижа за Юрая, а обещах на брат му!

Излизам в коридора, завързвам връзките на обувките си и си приглаждам косата.

Откакто напуснах кастата на Аскетите, спрях да се подстригвам като тях, исках

Безстрашните да видят в мое лице един бъдещ лидер. Но в интерес на истината ми

липсва ритуалът от онези времена, внимателните движения на ръцете ми по косата,

водени повече от допира, отколкото от погледа. Само с едно докосване можех да усетя

дали всеки косъм е на мястото си и дали е сресан правилно. Не ми беше нужно огледало.

Когато бях дете, баща ми ме подстригваше на горния етаж на къщата ни. Никога не

внимаваше с бръснача и винаги остъргваше врата ми или порязваше ухото ми. Но пък

никога не го чух се оплаква, че се налага да ме подстригва. Е, и това е нещо...

предполагам.

Нита ме чака и потропва нервно с крак. Облечена е в бяла тениска с къси ръкави.

Косата ѝ е прибрана на опашка. Опитва се да се усмихне, но очите ѝ остават сериозни.

– Изглеждаш притеснена – казвам.

– Защото съм притеснена – отвръща тя. – Хайде, искам да ти покажа едно място.

Повежда ме по някакви тъмни коридори. Няма никой. От време на време виждаме по

някой портиер или служител на охраната. Всички познават Нита и махат за поздрав. Тя

върви с пъхнати в джобовете ръце и всеки път, когато очите ни се срещат, веднага

поглежда встрани.

Минаваме през врата, която се отваря без карта. Стаята зад нея е кръгла и много

просторна, а в центъра на тавана има голям полилей с висящи от него стъкълца. Подът

е покрит с полирано тъмно дърво, а стените са облицовани с бронз, който сияе там,

където светлината го докосва. На бронзовите панели са издълбани имена, стотици имена.

Нита застава под полилея и разперва ръце, за да посочи цялата стая.

– Това са родословните дървета на хората в Чикаго... Вашите родословни дървета.

Приближавам се до една от стените и започвам да чета имената, търся някое познато.

Най-сетне виждам: Юрая Педрад и Езекил Педрад. До всяко от имената има по едно

малко ББ, а до това на Юрая – точка, която изглежда издълбана неотдавна. Може би

това е знакът, че е Дивергент.

– Знаеш ли къде е моето родословно дърво? – питам.

Тя прекосява стаята и докосва единия от панелите.

– Поколенията са по майчина линия. Затова според данните на Джанийн Трис е второ

поколение – защото майка не е родом от града. Не знам как Джанийн е разбрала това,

но предполагам, че никога няма да узнаем.

Приближавам родословното си дърво предпазливо, макар че не знам от какво се боя –

от имената на родителите си, издълбани в един бронзов панел? Виждам вертикална

линия, която свързва името на Кристин Джонсън с това на Евелин Джонсън, и една

хоризонтална, която свързва Евелин Джонсън с Маркъс Итън. Под техните имена има

само едно – Тобиас Итън. Малките букви до моето име са АБ , има и точка, която

вероятно трябва да значи, че съм Дивергент, но аз вече знам, че не съм.

– Първата буква е за кастата, от която произхождаш, а втората – за кастата, която си

избрал. Мислели са, че като проследяват кастите, ще им е по-лесно да наблюдават

движението на гените.

Буквите до името на майка ми: ЕАБк. Предполагам, че Бк означава безкастова.