Прелестен хаос

За секунда се поколеба дали да не го излъже, да му каже, че е била в библиотеката или на разходка в парка. Но думите на Хънтинг я преследваха. „Чудя се колко ли време ще му трябва, за да те намрази.“

Той грешеше за Джон.

— Бях в Тунелите.

— Какво?! — възкликна той. Звучеше така, сякаш смяташе, че не е чул правилно.

— Срещнах един от роднините си и той ми разказа някои неща за семейното проклятие. Неща, които не знаех. Втората Самородна, родена в рода на Дюшан, ще може да се Призове сама. Лена ще може да избере.

Думите й излизаха една след друга, като порой… Толкова много неща искаше да сподели с него.

Джон клатеше с недоумение глава.

— Чакай малко. Какъв твой роднина?

Тя вече не можеше да спре.

— Ейбрахам Рейвънуд.

Мъжът й се изправи и се надвеси над нея.

— Ейбрахам Рейвънуд? Кървавият инкубус? Но той е мъртъв.

Сарафина скочи от дивана.

— Не е. Жив е и може да ни помогне да спасим Лена.

Джон се взираше в лицето й, сякаш не можеше да я познае.

— Да ни помогне? Да не си си загубила ума? Той е демон-кръвопиец! Откъде си сигурна, че това, което ти казва въобще, е истина?

— Защо ще ме лъже? Няма да спечели нищо, като ми каже, че Лена има избор.

Джон я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Защо би те лъгал? Да кажем, защото е кървав инкубус! Той е много по-лош от тъмен чародеец.

Сарафина се преви под натиска на пръстите му. Нямаше значение, че Джон все още я наричаше Изабел; очите й бяха златистожълти, а кожата й — студена. Тя бе една от тях.

— Но може да помогне на Лена.

Може да помогне и на мен. Това искаше да му каже.

Джон бе толкова бесен, че не забеляза как лицето й се сгърчи от вътрешната болка.

— Не можеш да си сигурна. Най-вероятно те лъже. Дори не знаем дали Лена е Самородна.

Сарафина почувства как нещо се надига в нея, като приливна вълна. В началото не разпозна какво беше. Ярост.

Но гласовете го познаха. Той не ти вярва. Мисли, че си една от тях.

Тя се опита да отблъсне мислите и да се фокусира върху Джон.

— Когато плаче, вали дъжд. Това не е ли достатъчно доказателство за теб?

Той я пусна и прокара пръсти през косата си.

— Изабел, този мъж е чудовище. Не знам какво иска, но си играе с теб, манипулира те с твоите страхове. Не можеш да говориш пак с него.

В нея се надигна паника. Знаеше, че Ейбрахам казва истината за Лена. Джон не беше виждал пророчеството. Но имаше и нещо друго. Ако не се виждаше с Ейбрахам, нямаше да може да контролира гласовете.

Джон се взираше в нея.

— Изабел! Моля те, обещай ми!

Трябваше да го накара да разбере.

— Но, Джон…

Той я прекъсна.