Прелестен хаос

— Защо хората казват такива неща? Не знам дали на Лена ще й е приятно да съм край вас. — Вдигна глава нагоре, сякаш търсеше отговора на небето, сред все още цялата синя вселена. — Което е още една причина да направим онези тениски.

Пъхнах ръце в джобовете си и се помъчих да измисля някакъв отговор.

— Ти върна Макон от смъртта, защити Мариан. Лена те уважава. Това, което направи, помогна и на нас двамата. На практика живееш в „Рейвънуд“, или поне под него. Вие сте като едно семейство.

Тя присви очи и ме изгледа изпитателно. Не й бях много убедителен. Беше доста логично, тъй като част от думите ми определено не бяха истина.

— Може би. Възможно е. Това е най-доброто, което мога да направя при тези обстоятелства.

— Ще го приема за „да“.

— Трябва да се връщам. Макон ме чака. Но ще си помисля за купона.

Извади ключ от джоба си и го вдигна пред очите ми. Беше ключ във формата на полумесец, като онзи на Мариан. Сега Лив можеше да отваря Външните врати, които свързваха света на смъртните с този на чародейците. Имаше нещо напълно логично, правилно в това. Махна ми с ръка и изчезна зад ъгъла, докато аз се обръщах обратно към мрачната къща. Щорите все още бяха спуснати.

Оставих пощата на купчинка върху люлеещия се стол до входната врата с надеждата, че утре няма да я намеря там. Надявах се спомените ми от Temporis Porta също скоро да изчезнат.

* * *

— Какво си направил?! Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Бяхме в Синеплекса на опашката за пуканки. Лена не беше така доволна от подновяването на отношенията ми с Лив, както се бях надявал. Всъщност бе направо нещастна и гневна. Но ако Лив дойдеше на купона, Лена така или иначе щеше да разбере, че аз я бях поканил, затова реших да го й кажа предварително и да поема удара още сега. Ядосано гадже е едно. Но ядосано гадже чародейка е нещо съвсем различно. Означава, че лесно можеш да се окажеш без крайник или висящ от ръба на някоя скала.

Смятах да разкажа на Лена как предишната нощ с Лив бяхме намерили Temporis Porta. Но като обмислих реакцията й за поканата на купона, ми се стори, че ще бъде по-добре да не продължавам с истории за това как двамата с Лив бродим сами из Тунелите. Първо трябваше да оправя купона.

Въздъхнах и повторих аргумента си, макар да осъзнавах, че не ми помага особено.

— Ако имаше основание да се притесняваш за нещо, бих ли поканил Лив някъде, където смятаме да ходим заедно с теб? Да не мислиш, че кроя някакви скрити планове?

— Какви скрити планове?

Свих рамене.

— Не знам. Нямам такива!

— Но да предположим, че имаше.

— Но нямам.

Историята се развиваше прекалено бързо, и то в посока, която не ми допадаше.

— Итън, просто хипотетично.

— Не, това е капан.

Бях достатъчно наясно с кого си имам работа — нямаше да отговарям на хипотетични въпроси на никое момиче.

Стигнахме щанда и извадих портфейла си.

— Какво да бъде?

Лена ме погледна, сякаш се бях побъркал.

— Обичайното.

Обичайното? Какво беше обичайното? Главата ми бе напълно празна.

— Обичайното — повторих тъпо аз.

Лена ми хвърли пак изумен поглед, после се обърна към касиерката.

— Пуканки и карамелени бонбони.

Добре ли си?

Да, просто нещо изключих. Не знам какво става.

Касиерката подаде пуканките на Лена и погледна очаквателно към мен.

Прегледах менюто на стената.

— Ами… пуканки и пикантни карамелени бонбони.

Пикантни карамелени бонбони?

Нямат люти шоколадови „Ред Хотс“.

Явно мислиш за някого, когото познавам…

Свих рамене. Разбира се, че мислех. Ама не беше правила отдавна яйчени ролца, нито пай. Не размахваше „еднооката заплаха“. Острият молив, с който обикновено попълваше кръстословиците си, седеше забравен в чекмеджето. Всъщност не бях виждал вестник с кръстословица на кухненската маса от седмици.

Итън, не се тревожи за Ама. Тя ще се оправи.

Ама никога преди не е изпадала в такова мрачно състояние за толкова дълго време. Имаме бутилково дърво в двора си.

Откакто Ейбрахам се появи в стаята ти ли?

По-скоро от началото на учебната година.

Лена изсипа бонбоните си в кутията с пуканки.

Ако това те тревожи толкова много, защо не я попиташ какво става?

Някога опитвала ли си да питаш Ама за нещо?

Да. Не. Може би трябва сами да посетим онзи бокор.

Не се обиждай, Лена, но той не е от типа мъже, при които някой би завел момичето си. И не съм сигурен, че един чародеец ще бъде в безопасност там.