Прелестен хаос

Леля Мърси обичаше да спи с една възглавница и две одеяла. Леля Грейс предпочиташе две възглавници и едно одеяло. Леля Мърси не понасяше използвани вече одеяла, което означаваше, че трябва да бъдат изпрани, преди да ги поставиш близо до нея. Леля Грейс не обичаше възглавници, които миришат на коса, дори тя да е нейната собствена. Тъжното е, че след „инцидента“ вече знаех повече за техните предпочитания относно възглавниците и тайните местенца за криене на шоколадов сладолед, отколкото някога съм искал да знам.

Инцидентът.

Използвахме думата „инцидент“ за катастрофата на мама. Сега беше любезният южняшки код за състоянието на леля Пру. Не знаех дали това ме караше да се чувствам по-добре или по-зле, но след като Ама започна да я използва, нямаше шанс да я накарам да се откаже.

И все пак опитах.

— Сестрите не издържат много след осем часа. Какво ще кажеш всички да се съберем, да поиграем на скрабъл и аз да изляза, след като заспят?

Ама поклати глава, докато вадеше и пъхаше тави с курабийки във фурната. Захарни курабийки с канела. С меласа. С маслено тесто. Курабийки, но не и пай. Бяха за доставка. Никога не носеше курабийки на Великите. Не знам защо, но Великите не си падаха много по тях. Което означаваше, че още не си говореше с тях.

— За кого готвиш тази вечер, Ама?

— Какво, вече си прекалено добър за моите курабийки?

— Не, но ти извади хартиените поставки, което означава, че не са за мен.

Ама започна да подрежда курабийките на подноса.

— Голям умник ми се извъди. Занеси ги в Здравния център. Мисля, че милите сестри там ще имат нужда от една или две за подкрепа в тез дълги нощи.

— Е, мога ли да отида на партито?

— Явно си по-глупавичък, ако си мислиш, че Савана Сноу те иска някъде в близост до себе си.

— Това е просто обикновен училищен купон, Ама.

Тя понижи глас.

— Няма такова нещо като „обикновен училищен купон“, когато водиш със себе си чародеец, инкубус и бивша Сирена.

Бърр… дори шепнейки, Ама можеше да ме скастри. После затръшна вратата на фурната и се изправи със скръстени на ханша ръце.

— Четвърт инкубус — прошепнах в отговор. Сякаш това щеше да промени нещо. — Купонът е в къщата на Сноу. Знаеш какви са те. — Докарах най-невинното си изражение на лицето. — Добри, благочестиви хора. Държат библии точно до леглата си.

Ама ме погледна изпитателно. Предадох се.

— Нищо няма да се случи.

— Ако получавах по пет цента всеки път, когато си казвал това, щях да живея в дворец. — Ама покри курабийките с прозрачно фолио. — Щом партито ще е в дома на Сноу, защо въобще ще ходиш? Тя не те покани миналата година, доколкото помня.

— Знам. Но реших, че ще бъде забавно.

Срещнах се с Лена на ъгъла на улица „Дав“, защото тя също не бе имала късмет с чичо си и й се бе наложило да се измъкне тайно от къщи. Толкова се боеше, че Ама ще я види и ще я изпрати обратно у дома, че бе паркирала катафалката на една пресечка от нас. Не че някой би могъл да пропусне колата й.

Макон бил пределно ясен, че никой няма да ходи на никакви партита, не и докато Общият ред все още бе нарушен — и особено не и в дома на Сноу. Ридли заявила също достатъчно ясно, че ще отиде. Как очаквали от нея да се държи като нормално смъртно момиче, след като не й позволявали да върши нормални неща със смъртните й приятелки? Картите били свалени на масата. В крайна сметка леля Дел се пречупила, въпреки несъгласието на Макон.

И така Ридли излязла право през вратата, а Лена трябвало да търси начин да се измъкне скришом.

— Той смята, че съм в стаята си, плачейки, защото не ми е позволил да изляза — въздъхна Лена. — И аз бях там. Докато измислях стратегията си за бягство.

— И как се измъкна? — попитах аз.

— Трябваше да използвам около… петнайсет различни заклинания. Скриване, заслепяване, забрава, преобразяване, удвояване…

— Удвояване? Искаш да кажеш, че можеш да се… клонираш? — Това определено бе ново.

— Не, само мириса си. Всеки, който направи заклинание за откриване в къщата, може да бъде заблуден за около минута-две — въздъхна тя. — Но няма начин да заблудя чичо Макон. Ако разбере, че съм излязла, с мен е свършено. Мислиш, че е лошо да живееш с Гадателка? Чичо Макон сега прави само едно — да упражнява уменията си за ловене на мисли.

— Страхотно. Значи имаме цяла вечер.

Притиснах я близо до себе си, а тя се облегна назад на колата си.

— Ъмм… Може би повече. Няма начин да се прибера обратно вкъщи тази нощ. Мястото е обвито със заклинания.

— Можеш да останеш с мен, ако искаш — прошепнах аз, целунах я по шията и си проправих път към ухото й. Устата ми вече гореше, но не ми пукаше. — Защо тогава да ходим на тъпия купон, когато разполагаме с тази чудесна кола тук?

Тя се надигна на пръсти и ме целуна дълго, докато главата ми започна да бумти силно като сърцето ми. После се дръпна и отстъпи назад.