Прелестен хаос

— Дошли са скаути, от университета. Мисис Сноу е организирала цялата постановка за теб. Ако позволиш на Ридли да се доближи до Савана тази вечер, ще съсипеш всичко.

— За какво говориш? — попита Линк и изглеждаше наистина объркан.

— Баскетбол. Набират играчи за колежите. Това е билетът ти, за да се измъкнеш оттук.

Той поклати глава.

— О, човече. Не си разбрал. Не искам билет за измъкване от града. Сега се чудя само как да се измъкна от този купон.

— Какво?

Той вече клатеше глава и се обърна, за да се върне при другите.

— Не съм тук заради Савана. Тя никога не е била важна. Но Ридли, да — за добро или лошо.

Погледна ме така, като че би щеше да ми казва, че страда от някаква смъртоносна болест.

— Не е за мен тази работа…

— Коя, Пластилиново човече?

Това бе новият прякор, който му бе измислила Ридли. Беше се подпряла с гръб на портата. За разлика от другите мажоретки, не носеше униформата си. Зелената й рокля бе толкова тясна на някои места и толкова отворена на други, че човек не знаеше къде да погледне.

Линк се приближи до нея.

— Хайде, Рид. Искам да говоря с теб.

— Малката ти приятелка не смята така. Каза, че не искаш да говориш с мен. Всъщност ми заяви, че трябва да се разкарам от „нейната собственост“.

— Савана не ми е приятелка.

Опитах се да се престоря, че си нямам на идея какво щеше да се случи. Опитах се да не слушам и да не ми личи, че се интересувам от тях двамата.

Но чувах отчаянието в гласа на Линк.

— Винаги си била само ти.

— За какво говориш? — Ридли замръзна на място, но бе прекалено късно.

Линк вече не можеше да се спре.

— Понякога си мисля налудничави неща, като това, че искам да бъдат с теб до края на живота си. Можем да пътуваме с каравана и да обиколим света. Или поне там, докъдето се стига с кола. Можеш да пишеш песни, а аз ще ги свиря на концерти. Не виждаш ли?

Изражението на Ридли бе такова, сякаш всеки миг лицето й щеше да се разпадне на малки парченца.

— Не… знам какво да кажа.

— Кажи, че ще бъдеш моето момиче. Както преди.

Видях я как се олюлява и осъзнах колко трудно трябва да й е сега. Защото тя не беше предишната Ридли, нито той бе предишният Линк. Нищо не беше същото. За никого.

После забеляза Лена и Лив, които ги наблюдаваха, и мен, стоящ от другата им страна. Лицето й отново стана мрачно. Ридли нямаше да позволи да се пречупи, не и в наше присъствие.

— Какво си пил, Пластилинчо?

— Хайде, Рид. Ти си моето момиче. Спри да се преструваш, че не изпитваш същото към мен.

— Аз съм Сирена. Не съм ничие момиче. Не изпитвам нищо. Не се влюбвам. Не мога. — Започна да отстъпва назад. — Това между нас винаги е било просто свалка.

— Рид, вече не си Сирена. И никога няма да бъдеш отново такава.

Ридли се обърна, сините й очи искряха гневно.

— Ето тук грешиш. Няма да остана затворена в това жалко извинение за град завинаги. Няма никакъв начин да пътувам по света с теб в скърцаща каравана. Имам си планове.

— Ридли… — обади се Линк жално.

— Големи планове. И мога веднага да ти кажа, че те нямат нищо общо с теб! — обърна се с лице към нас. — Нито с някого от вас!

Линк изглеждаше така, все едно го бе шамаросала. За момче, което през повечето време се мотаеше и се шегуваше с хората, имаше много отчаян и тъжен вид. Никога досега не го бях виждал да се моли на момиче.

Докато Ридли се отправяше към портата, а Линк изрита градинския стол до него толкова силно, че той почти прелетя двора, Савана видя своя шанс и се вкопчи в него. Приглади русата си коса и тръгна през тълпата към Линк. Постави съблазнително ръка на гърдите му.

— Хайде, Линк. Да танцуваме.

През следващите минути двамата танцуваха и тя се притискаше с цялото си тяло в него. Лена, Лив и аз гледахме като омагьосани, както когато видиш верижна катастрофа на магистралата — гадно е, но просто не можеш да извърнеш поглед.

Лив сбърчи нос.

— Трябва ли да позволяваме това да се случва?

Лена сви рамене.

— Не виждам какво можем да направим, за да го спрем. Освен ако ти не искаш да се намесиш…

— Не, благодаря.

И точно тогава Савана — която очевидно не осъзнаваше, че танцува с момче с разбито сърце, чиито надежди за истинска любов, музикални записи и обикаляне на света с каравана току-що са били съкрушени — реши да действа.

Тримата едновременно затаихме дъх.

Там, под трептящите светлинки, Савана хвана лицето на Линк между дланите си и го придърпа към себе си.

— Мамка му! — Лив извърна очи.

— Това е лошо — кимна Лена, която също не искаше да гледа.

— Прецакани сме — довърших аз.

Целувката продължи цели двайсет секунди.

Докато Ридли се обърна да погледне през рамо назад.

Звукът сигурно се чу на половин километър оттук. Ридли стоеше зад портата, на края на задния двор на Савана, и пищеше толкова силно, че всички на купона спряха да танцуват. Тя стискаше колана си със скорпиона, а устните й се движеха, все едно правеше заклинание.

— Тя не може… — прошепна Лена.

Стиснах я за ръката.

— Трябва да я спрем. Прави го!

Но беше прекалено късно.