Прелестен хаос

— Ами… не знам. Да кажем, всичко? Тя е тази, която ме плени тук.

Не знаех дали е заради начина, по който го каза, или защото говорихме за Ридли, но част от мен му повярва.

— Върни малко. Какво означава „ме плени тук“?

Джон тръсна глава.

— Технически ме плени два пъти. Първия път в Сиянието и втория, когато ме пусна оттам.

— Пуснала те е? — Лена беше смаяна. — Но ние заровихме Сиянието…

— А братовчедка ти го разкопа и го донесе тук. Освободи ме и оттогава съм затворен тук. Мястото е толкова здраво обвързано със заклинания, че не мога да отида по-далече от Кухнята.

Заклинанията за обвързване. Те не държаха нещо далече от „Рейвънуд“; държаха някого вътре. Точно както си мислех.

— Кога те освободи?

— Някъде през август, мисля.

Спомних си деня, в който с Лена бяхме дошли, за да слезем в Тунелите — раздирането на въздуха, което ми се стори, че чувам.

— Август? Тук си от два месеца? — Лена вече нищо не разбираше. — Ти помагаш на Ридли! Затова тя може да прави някои заклинания!

Джон се разсмя, но смехът му звучеше по-скоро горчиво, отколкото доволно.

— Да й помагам? Благодарение на библиотеката на чичо ти тя ме използва като личен джин. Като се има предвид тъпата бутилка, в която бях затворен, май наистина съм такъв.

— Но как е попречила на Макон да не те открие? — попита Лив, която бясно записваше всяка дума от разговора.

— Occultatio, заклинание за прикритие. Разбира се, тя ме накара аз да го направя — изпуфтя той и удари с юмрук по стената от яд; под ръкава му се разкри черната татуировка, която се виеше като змия около горната част на ръката му. Друг знак, който напомняше, че е Мрак, независимо какъв беше цветът на очите му. — Чичото на Лена има книги за почти всичко — освен как да се измъкна от това място.

Не исках да го слушам как се оплаква за начина, по който са се държали с него. Мразех Джон от първия миг, в който го видях миналата пролет, и за това как се появи, за да съсипе живота ни отново. Погледнах към Лена, но изражението на лицето й бе неразгадаемо, мислите й бяха затворени за мен. И тя ли изпитваше същото към Лив?

Само дето Лив не се беше опитвала да отвлече приятелката ми и да причини смъртта на повечето ми приятели.

— Знаеш ли, забавно е… Имам няколко бутилки, висящи на дървото в предния ми двор, и с удоволствие ще те пъхна обратно в някоя от тях — казах аз.

Джон се обърна към Лена.

— В капан съм. Не мога да изляза оттук, а твоята откачена братовчедка обеща да ми помогне. Но първо поиска да направя някои неща за нея.

Прокара ръка през косата си и забелязах, че вече не изглеждаше толкова готин, колкото преди. С намачканата си черна тениска и прораснала брадичка приличаше на човек, който по цял ден гледа сапунени сериали и се тъпче с чипс.

— Ридли не е Сирена, нещо по-лошо е, тя е изнудвач.

— Но как й помагаш, след като не можеш да напускаш „Рейвънуд“? — попита Лив. Добър въпрос. — Да не би да я учиш как да прави заклинания?

Джон се разсмя.

— Шегуваш ли се? Аз превърнах мажоретките в зомбита и всях хаос на купона. Да не мислиш, че Ридли може да предизвика Furor? Като смъртна едва може още да си върже обувките. Кой, мислиш, й прави домашните по математика през цялото това време?

— Не и аз. — Лена звучеше по-меко и това ме убиваше. Джон беше като болезнена, зла зараза, от която не можех да се отърва. — Тогава как го прави, щом ти не си я научил?

Джон посочи към колана на Ридли, който Лена бе вдигнала и държеше увит на китката си.

— С това. — Потупа с пръст по гайката на дънките си. — Действа като проводник. Ридли носи колана, а аз правя заклинанието.

Зловещият колан със скорпион. Нищо чудно, че тя никога не го сваляше. Бил е нейната животоспасяваща връзка с чародейския свят и с Джон Брийд — единственият начин да притежава някакви сили, които да я различават от жалките смъртни.

Лив поклати глава.

— Не ми е приятно да го кажа, но сега вече всичко добива смисъл.

Да, имаше смисъл, но не променяше нищо за мен. Хората лъжат. А Джон Брийд бе лъжец, що се отнасяше до мен.

Обърнах се към Лена.

— Нали не му вярваш? Няма начин да му се доверим за каквото и да било.

Погледът на Лена се местеше между мен и Лив.

— А ако казва истината? Знае за мажоретките и за купона. Мисля, че съм съгласна с Лив. Това обяснява всичко.

Сега двете се обединявате срещу мен ли?

Итън. Онова на купона беше заклинание. Заклинанието за ярост кара хората да изливат навън гнева си.

Погледнах с подозрение към Джон.

— Няма как да знаем със сигурност.

Джон въздъхна.

— Аз съм още в стаята, нали знаете.

Лена погледна към вратата.

— Е, има един начин да разберем.

Лив я погледна и кимна.

— За това, което си мисля, ли мислиш?

— Ехо? — Джон ме зяпна. — Двете винаги ли са такива?

— Да. Не. О, я млъквай.

* * *