Прелестен хаос

— Съмнявам се, че спи.

Лив поклати глава.

— Лена е права. Трябва незабавно да кажем на Макон. Ти не разбираш, ние се… — Запъна се и погледна към Лена. — Чичо ти се опитва да открие Джон Брийд от месеци.

Лена кимна. Не се усмихна, но все пак бе някакъв мил жест.

— Да вървим.

Джон отвори нов пакет чипс.

— Докато сте долу, дали ще може да го помолите да ме пусне оттук?

— Помоли го сам — каза Лена. — Идваш с нас.

Джон погледна към мрака, водещ към Тунелите, после отново към мен.

— Никога не съм си мислил, че именно ти, смъртният, ще ме спасяваш от нещо.

Исках да го убия или поне да го фрасна в лицето. Исках да го накарам да си плати за всичко, което причини на Лена и на Линк, за всички беди, които Ейбрахам ни докара на главата заради него. Но щях да оставя това на Макон.

— Повярвай ми, не те спасявам.

Той се усмихна и стъпи уверено с крак във въздуха, чувствайки твърдата основа на стъпалата, които аз никога не виждах.

19.X Върховното оръжие

Потропах на вратата на кабинета на Макон и тя се отвори. Явно не трябваше да се безпокоя, че ще го събудя, защото Линк вече седеше до масата с много нещастна физиономия. Макон ми махна с ръка да вляза.

— Линк вече ме информира за всичко. За щастие той дойде първо тук, преди да нарани някого.

Хм… Не бях помислил за щетите, които можеше да причини един инкубус с разбито сърце.

— Коя част от всичко знаете? — попита аз, пристъпвайки напред.

— Че племенницата ми се е измъкнала от къщи — отвърна той и ме погледна многозначително. — Което не е било много умна идея.

— Определено не, сър.

Макон вече бе сърдит и хич не ми се искаше да му сервирам новини, които биха го разгневили допълнително.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— И че Ридли някак си е успяла да направи заклинанието Furor.

Да, много, много по-гневен.

— Знам, че сте разстроен, но има нещо по-важно, което трябва да ви кажа — промърморих аз и забих поглед в пода. — Или по-скоро да ви покажа.

* * *

— Джон Брийд — надвисна Макон върху него. — Това е доста неочакван обрат на събитията. Предвид обстоятелствата.

Джон стоеше точно пред вратата на кабинета и имаше вид, сякаш щеше да се свлече в краката му, като обикновен смъртен. В присъствието на Макон арогантността му бе изчезнала напълно.

Линк се взираше в него, готов да го разкъса всеки миг.

— Какво, по дяволите, прави той тук?

Почувствах се зле за Линк, защото се намираше в една стая с Джон. Сигурно го мразеше повече и от мен, ако това бе възможно.

Лена не смееше да погледне към чичо си, нито към Линк. Толкова се срамуваше от постъпката на Ридли и от това, че тя не бе разкрила всичко по-рано. Но повече от всичко знаех, че се притесняваше за братовчедка си, независимо какво ни бе причинила.

— Ридли е откраднала Сиянието от гроба ти, след като го заровихме там. Освободила е Джон и е използвала колана му като проводник на силите му, за да прави заклинания.

— Колан?

Лив извади малкия си червен бележник.

— Онзи, който сега носи Лена. Отвратителният колан със скорпиона в катарамата.

Макон протегна ръка. Лена разкопча колана и му го подаде веднага.

Линк се обърна към Джон.

— Какво си й направил?

— Нищо. Ридли ме командори, откакто ме освободи от сферата.

— А ти защо се съгласи? — попита изненадано Макон. Дори той не му вярваше. — Не ми се струваш особено безпомощен.

— Нямах избор. Затворен съм в тази къща от месеци и исках да се махна. — Джон се облегна на стената. — Ридли обеща да ми помогне, но трябваше да правя заклинания вместо нея. Така и направих.

— Очакваш да повярваме, че могъщ хибрид инкубус ще позволи на едно смъртно момиче да го държи затворен в стаята си?

Джон поклати глава с досада.

— Говорим за Ридли, хора. Мисля, че всички имате ужасния навик да я подценявате. Когато иска нещо, тя намира начин да го получи.

Всъщност всички знаехме, че е прав.

— Казва истината, чичо Макон — обади се Рийс от мястото, което бе заела до камината.

— Абсолютно ли си сигурна?

Рийс не се заяде с Макон, както с нас, когато се усъмнихме в силите й.

— Сигурна съм.

Джон изглеждаше облекчен.

Лив пристъпи напред, с червения си бележник в ръка. Тя не се интересуваше защо Ридли бе направила нещо. Искаше фактите.

— Знаел си, че те търсим, нали? — попита тя Джон.

— Аха. Но не сте единствените.

Лив и Макон поканиха всички ни да седнем край масата с Джон, но Линк отказа. Облегна се на стената, близо до камината, с намръщена физиономия. Освен всички инкубуски неща Джон бе успял да промени Линк по начин, който не разбирах. Знаех обаче и нещо, което Джон не знаеше. Макар Линк да обичаше да подлудява момичетата, това нямаше значение за него. Той искаше само едно момиче, а в момента никой от нас не знаеше къде да го намери.

— Ейбрахам доста се постара, за да те открие; буквално разкъса града на части. И искам да знам защо. Той не прави нищо без причина.

Макон задаваше въпроси, а Лив бързо записваше отговорите на Джон. Рийс седеше срещу него и следеше и за най-малката следа от лъжа.

Джон сви рамене.

— Не съм сигурен. Той ме намери, когато бях дете, но определено не беше бащинската фигура, която едно момче може да иска, нали се сещате…