Прелестен хаос

Рийс стоеше в средата на стаята на Ридли, ръцете й бяха скръстени неодобрително на гърдите. Беше с костюм и с перлена огърлица и изглеждаше като че ли е дошла от някакво друго, по-прилично и уважавано южняшко семейство. Не беше доволна, че щяхме да я използваме като детектор на лъжата за хора, и беше още по-недоволна от присъствието на Джон Брийд в стаята на сестра й. Може би Рийс се бе надявала, абсолютно необосновано, разбира се, че след като вече бе смъртна, Ридли ще стане прилично момиче скаут като нея самата. Но за пореден път сестра й я разочароваше.

— Ако смятате, че ще пазя това в тайна, вие сте по-луди и от сестра ми. Преминавате всякакви граници.

Никой от нас не желаеше да слуша лекции от нея, но Лена не се отказа.

— Не те молим да го пазиш в тайна. Искаме само да знаем дали казва истината, преди да кажем на чичо Макон какво става тук.

Лена вероятно се надяваше, че ще се окаже, че Джон лъже — че Ридли не криеше опасен инкубус, отмъкнат от гроб, и че не се възползваше от силите му, за да сее разруха около себе си. Не бях сигурен кое от двете бе по-лошото.

— Защото иначе ще бъдеш наказана до края на живота си, нали знаеш? — попита Рийс.

— Да, наясно съм.

Рийс потропа нетърпеливо с крак.

— Искам да се изясним. Ще кажеш на чичо Макон. Или ще го направя аз.

Естествено, че щеше да го направи. Нямаше начин да пропусне налагането на едно добро наказание. Аз обаче се притеснявах за по-важни неща от това тя да ни издаде.

— Сигурна ли си, че ще проработи, след като…

— След като какво? — сопна ми се тя. — След като силите ми са леко променени и нестабилни? За това ли намекваш?

Супер. Гневна Рийс никога не е добра новина.

— Аз… просто имах предвид дали ще разбереш със сигурност, че той лъже или не? — Беше прекалено късно да замазвам сега нещата.

Рийс изглеждаше така, сякаш искаше да откъсне главата ми.

— Не че е твоя работа, но все още съм Сибила. Каквото виждам на лицето е истина. Ако силите ми не действат, просто няма да видя нищо.

Лена застана между нас.

Разбирам, че си нервен. Успокой се.

Благодаря.

Справям се с Рийс Звяра много по-отдавна, отколкото ти. Уменията й са безспорни.

— Рийс — каза тихо Лена и хвана ръката й. Видях как косата й започва да се къдри. Премигнах. Да правиш заклинания на чародеец никога не беше добра идея. — Ти си най-могъщата Сибила, която някога съм срещала.

— Не ми прилагай тези номера — отдръпна ръката си Рийс. — Аз съм единствената Сибила, която познаваш.

— Но знаеш, че ти вярвам, независимо от всичко — усмихна й се окуражаващо Лена. Рийс се намръщи.

Извърнах се встрани. С увредени сили или не, нямах желание да отвръщам на погледа на една Сибила. Забелязах, че Лив не бе казала нито дума и също избягваше да я погледне.

— Един опит. После казваш на чичо Макон. Защото това е поредното доказателство, че не бива да се позволява на непълнолетни да извършват заклинания.

Скръсти отново ръце на гърдите си. Беше ми нужно малко време да осъзная какво казваше с този жест — да или не.

Джон скочи от леглото и отиде до нея.

— Да приключваме с това. Какво трябва да направя?

Рийс се вгледа в зелените му очи, изучавайки лицето му, за да открие отговорите на въпросите, които търсихме.

— Вече го правиш.

Джон не помръдна. Взираше се в Рийс, позволяваше й да попие спомените и мислите му. Рийс първа се извърна встрани и поклати глава, сякаш не харесваше това, което бе видяла.

— Вярно е. Не е знаел какво са планирали Ейбрахам и Сарафина и не помни какво се е случило в онази нощ. Ридли го е пуснала от Сиянието и оттогава е тук, вършейки мръсната работа на сестричката ми.

Джон ме погледна.

— Сега доволен ли си?

— Чакай! Но как е възможно?

Рийс сви рамене.

— Съжалявам, че те разочаровах. Но той не е зъл. Просто е кретен. Понякога е трудно да ги разграничиш.

— Ей! — Джон вече не изглеждаше толкова самодоволен. — Мислех, че ти си милата и добрата. Къде е прочутото гостоприемство на „Рейвънуд“?

Рийс не му обърна внимание.

Би трябвало да изпитам облекчение, но тя беше права. Чувствах се разочарован. Не исках Джон да се окаже просто една от пионките на Сарафина и Ейбрахам. Исках да бъде от лошите. Така го възприемах — такъв бе той от самото начало в моите очи.

Лена вече не мислеше за Джон.

— Трябва да говорим с чичо. И да намерим Ридли, преди да е направила нещо още по-глупаво.

Да. Доколкото познавах Ридли, тя вече бе тръгнала на стоп и сигурно бе подминала дори Съмървил. След поразиите, които причини тази вечер, знаеше, че Лена ще отиде право при Макон. А тя не си падаше много по вежливото му, но строго мъмрене.

— Мисля, че вече е прекалено късно за това.

Лена се наведе и отмести розовото килимче от пода.

— Да вървим.

— Сигурна ли си? Не искам да го събуждам, или каквото прави там по това време…

Не исках и да бъда там, когато му кажехме, че Ридли е превърнала купона на Савана Сноу в боксов мач с помощта на заклинателния колан на инкубус, търсен от всички, който случайно се оказа, че живее в стаята й.

Лена отвори капака.