Прелестен хаос

— Леля Мърси и леля Грейс биха харесали това, нали? Направо ми се иска да видя израженията на лицата им, когато сляза на закуска рано сутринта. Може да нося една от твоите хавлии.

Тя започна да се смее и аз се опитах да си представя гледката, само че бумтенето в главата ми бе толкова силно, че се предадох.

— Да кажем само, че думите, които ще се чуят, ще бъдат доста по-различни от „странно“ и „интересно“.

— Обзалагам се, че ще се обадят на нравствената полиция.

Беше права.

— Да, само че ще арестуват мен, задето съм компрометирал твоя морал.

— Тогава предполагам, че нямаме друг избор, освен да вземем Линк, преди да имаш този шанс.

Не помнех кога за последно бях стъпвал в къщата на Савана, но се почувствах неудобно в мига, в който тръгнахме нагоре по вътрешните стълби. Имаше нейни снимки навсякъде — носеше блестящи корони и всякакви други атрибути на миските, както и онова изражение, което не можех да понасям: Не съм ли по-добра от теб? Имаше снимки и в униформата на мажоретка с помпони в ръце, както и няколко, които предположих, че бяха от специална фотосесия за модели — Савана позираше по бански костюми с изкуствени мигли и прекалено много червило. От прегледа на снимките изглеждаше, че носи червило още от времето, когато е била с памперси.

Оказа се, че в дома на Сноу нямаха нужда от допълнителна парти украса. Освен масата, отрупана със стотици кексчета във формата на баскетболни топки, освен купата с пунш с малки ледени кубчета — пак като топки, освен сандвичите със салата с пилешко, изрязани в кръгли форми за бисквитки, Савана бе най-голямата декорация. Все още носеше униформата си на мажоретка, на едната си буза бе изписала името на Линк, а на другата — гигантско розово сърце. Стоеше по средата на двора — чакаше, усмихваше се, лицето й бе грейнало, сякаш бе коледна елха. В секундата, в която видя Линк, сякаш някой включи светлинките по нея.

— Уесли Линкълн!

— Здрасти, Савана.

Тя очевидно се надяваше, че между тях ще избухнат някакви сериозни искри, но нямаше шанс. За Линк имаше само едно момиче, което можеше да предизвика такива искри в него, и то щеше да се появи след няколко минути. И сигурно буквално щеше да вдигне във въздуха това място.

Минутите обаче се оказаха по-скоро час. Тогава Ридли влезе с апломб и вдигна светкавично градусите в компанията.

— Привет, момчета.

Линк извърна толкова рязко глава, че щеше да си счупи врата, и на лицето му се появи усмивка, широка почти километър, и така потвърди онова, което знаех. Ридли още беше под кожата му и май навсякъде другаде. Познавах това чувство. Изпитвах същото към Лена.

Ъъъ, това не е хубаво, Лена.

Знам.

— Хайде, да вървим. Мисля, че ще стане грозно.

Хванах Лена за ръка, обърнах се и видях Лив.

По дяволите.

С цялата дандания вечерта бях забравил за поканата, която бях дал на Лив.

— Лена — усмихна се Лив.

— Лив — отвърна с подобие на усмивка Лена. — Не знаех, че ще идваш.

— Така ли? Оставих бележка на Итън — усмихна ми се многозначително Лив.

— Така.

Лена ми хвърли поглед, който означаваше, че ще има за какво да си говорим по-късно.

Лив сви рамене.

— Е, нали го знаеш какъв е…

Всъщност познаваш ли го наистина, това чу Лена в думите й.

— О, да, знам. — Лена вече не се усмихваше.

Започнах да се паникьосвам и забелязах масата с пунш и закуски на около пет метра. Стори ми се безопасно разстояние.

— Ще отида да взема нещо за ядене. Някой иска ли нещо?

— Не — усмихна ми се Лив, сякаш всичко бе наред.

— Нищичко.

Усмивката на Лена показваше, че не бива да се притеснявам — после ще намери време да ме убие.

Изнесох се от мястото възможно най-бързо.

Мисис Сноу стоеше до купата с пунш и говореше с двама мъже, които досега не бях виждал. И двамата носеха шапки и строги ризи.

— Изненада е — обясняваше им тя. — Затова дъщеря ми пожела да организира това събиране. Искаше да си поговорите с Уесли в по-неформална обстановка.

— Много мило от страна на дъщеря ви, госпожо.

— Савана е много разумно и благородно момиче. Винаги поставя интересите на другите пред своите. Приятелят й, Уесли, е наистина много талантлив баскетболист. Затова съпругът ми ви покани да дойдете тук. Уесли освен това е от добро семейство, редовно посещава църквата. Майка му е най-отговорният член на общността ни.

Застинах на място, с шоколадов бонбон във формата на баскетболна топка, натъпкан наполовина в устата ми. Тези бяха скаути от колеж. И бяха тук, за да се срещнат с Линк.

Погледнах към другия край на двора, където Линк и Савана танцуваха, а Ридли кръжеше като акула край тях. Всеки миг Рид щеше да атакува и във водата нямаше да остане нищо друго, освен кръв.

Впуснах се към тях, като за малко щях да съборя купата с пунш по пътя си.

— Извинявай, Савана, трябва да говоря с Линк за малко. — Сграбчих го за ръката и го избутах към задната врата на двора.

— Какво ти става, по дяволите? — Линк ме погледна, сякаш бях полудял.