Прелестни създания

— Трябва да видим какво ще стане. Сигурно има и нещо друго. — Развих медальона и го поставих на каменната маса в центъра на стаята. Видях познатия поглед в очите на Мариан, поглед, който тя и майка ми си разменяха, когато попаднеха на някоя изключително ценна находка. — Искаш ли да видиш това?

— Повече, отколкото можеш да си представиш. — Мариан бавно ме хвана за ръката, а аз взех ръката на Лена. Протегнахме преплетените си пръсти и докоснахме медальона.

Ослепителна светкавица ме принуди да затворя очите си.

И вече виждах само дима и миризмата от огъня, и се изгубихме…

Женевиев повдигна книгата, за да може да прочете думите въпреки поройния дъжд. Произнасяше ги, макар да бе наясно, че е на път да отрече природните закони. Почти чуваше гласа на майка си, която й крещеше да спре и да помисли за избора, който правеше.

Но Женевиев не можеше да спре. Не можеше да загуби Итън.

Започна да напява:

„CRUOR PECTORIS MEI, TUTELATUA EST.
VITA VITAE MEAE, CORRIPIENS TUAM, CORRIPIENS MEAM.
CORPUS CORPORIS MEI, MEDULLA MENSQUE.
ANIMA ANIMAE MEAE, ANIMAM NOSTRAM CONECTE.
CRUOR PECTORIS MEI, LUNA MEA, AESTUS MEUS.
CRUOR PECTORIS MEI, FATUM MEUM, MEA SALUS.“

— Спри, дете, преди да е станало твърде късно! — Айви беше изпаднала в истерия.

Дъждът продължаваше да се излива, светкавиците разцепваха мрака и дима. Женевиев затаи дъх и зачака. Нищо. Сигурно беше сбъркала някъде. Присви очи, за да прочете по-ясно думите в мрака. Почти ги изкрещя, този път на езика, който знаеше най-добре:

„КРЪВ ОТ СЪРЦЕТО МИ, ТАЗИ ЗАЩИТА Е ЗА ТЕБ.
ЖИВОТ НА ЖИВОТА МИ, ИЗТРЪГВАЩ ТВОЯ, ИЗТРЪГВАЩ МОЯ.
ТЯЛО ОТ ТЯЛОТО МИ, МОЗЪК И РАЗУМ,
ДУША НА ДУШАТА МИ, СВЪРЖИ СЕ С НАШАТА ДУША.
КРЪВ ОТ СЪРЦЕТО МИ, МОЯ ЛУНА, ПРИЛИВ МОЙ.
КРЪВ ОТ СЪРЦЕТО МИ, ГИБЕЛ МОЯ, СПАСЕНИЕ МОЕ.“

Помисли си, че очите й я лъжат, когато внезапно видя как клепачите на Итън потрепнаха.

— Итън! — За частица от секундата погледите им се срещнаха.

Итън се задъхваше, очевидно се опитваше да каже нещо. Женевиев приближи ухо до устните му и усети топлия му дух, който обля лицето й.

— Никога не повярвах на баща ти, който ми каза, че смъртен и чародеец не могат да бъдат заедно. Ще намерим начин. Обичам те, Женевиев. — Пъхна нещо в ръката й. Медальон.

Очите му се затвориха така внезапно, както се бяха отворили преди миг, гърдите му се отпуснаха и не се надигнаха повече. Преди Женевиев да успее да реагира, електрически удар прониза тялото й. Чувстваше как кръвта пулсира във вените й. Сигурно я беше ударила мълния. Болезнени вълни се стовариха върху нея.

Опита да се овладее.

После всичко потъна в мрак.

— Мили Боже на Небесата, пощади поне нея!

Женевиев разпозна гласа на Айви. Къде се намираше? Миризмата я върна обратно. Изгорели лимони. Опита се да проговори, но имаше чувството, че беше погълнала пясък. Очите й се мятаха неистово на всички страни.