Прелестни създания

— О, господи! Благодаря ти! — Айви коленичи в калта до младото момиче и се взря невярващо в него.

Женевиев се закашля, протегна се към прислужницата и се опита да я придърпа към себе си.

— Итън, той… — едвам успя да прошепне тя.

— Съжалявам, дете. Мъртъв е.

Женевиев се насили да отвори очите си. Айви отскочи назад, сякаш беше видяла самия дявол.

— Милостиви Боже!

— Какво? Какво има, Айви?

Жената се мъчеше да каже нещо смислено за това, което беше видяла.

— Очите ти, дете. Те… те са различни.

— Какви ги говориш!

— Вече не са зелени. Жълти са, жълти като слънцето.

На Женевиев й беше все едно какъв цвят са очите й. Беше загубила Итън. Вече нищо нямаше значение. Избухна в ридания.

Дъждът се усилваше, земята под тях се превърна в кално блато.

— Трябва да станеш, мис Женевиев. Трябва да се свържеш с Тях в Другия свят. — Айви се опита да я изправи на крака.

— Айви, за какво говориш?

— Очите ти… Предупредих те. Казах ти за тази луна — че не е луна. Трябва да разберем какво означава това. Ще се свържем с Духовете.

— Ако нещо не е наред с очите ми, то е, защото бях ударена от мълния.

— Какво видя? — Айви звучеше уплашено.

— Айви, защо се държиш така странно? Какво става?

— Не си била ударена от мълния, дете. Нещо друго е било.

Айви се затича обратно към изгорените памукови полета. Женевиев викаше след нея, опита се да се надигне, но още не беше на себе си. Отпусна отново глава в калта, дъждът се стичаше безспирно по лицето й. Капки дъжд, смесени със сълзите на поражението. Губеше съзнание за секунда и после пак идваше на себе си. Чуваше слабо гласа на Айви, носещ се някъде отдалече. Когато най-накрая успя да фокусира погледа си, старата жена беше до нея, стиснала полата в ръцете си.

Тя носеше нещо във фустите си и го изсипа на земята до нея. Малки шишенца с прах и с нещо, което приличаше на пясък или кал, се удариха едно в друго.

— Какво правиш?

— Ще принеса дар. На Духовете. Само те могат да ни кажат какво означава това.

— Айви, успокой се. Говориш безсмислици.

Старата жена извади нещо от джоба на халата си. Парченце огледало. Вдигна го пред лицето на Женевиев.